В продължение на години смъртта на Стенли Кубрик през 1999 г. се възприемаше като тъжно, но логично събитие: 70-годишен режисьор, изтощен от дългогодишна работа, приключва последния си филм и умира от инфаркт. Случаят е затворен. До момента, в който светът научи името Джефри Епстийн.
Разкритията около мрежи за сексуална експлоатация, участието на влиятелни фигури и системното прикриване на престъпления промениха начина, по който гледаме назад не само към реални събития, но и към културни произведения. И така „Широко затворени очи", последният филм на Кубрик, започна да се чете по нов начин.
В интернет пространството все по-настойчиво се появява тезата, че Кубрик не е починал случайно, а че смъртта му е пряко свързана с филма. Според тази интерпретация „Широко затворени очи" не е художествена алегория, а завоалирано разкритие за реални ритуали, йерархии и механизми на мълчание сред глобалния елит. За това пише и The Times of India.
Аргументите на поддръжниците на теорията стъпват върху няколко факта. Кубрик умира само дни след като показва финалния монтаж на филма на студиото. Филмът излиза след смъртта му, без той да може публично да го защити или обясни. Warner Bros. са обвинявани, че са премахнали „твърде директни" сцени. Последното твърдение няма проверими доказателства, но въпреки това продължава да циркулира.
След случая „Епстийн" подобни съмнения вече не звучат толкова фантастично за част от публиката. Идеята, че съществуват затворени светове за привилегировани, в които законът не действа по същия начин, вече има реални, документирани измерения.
„Широко затворени очи" като карта на скритата реалност
В този нов прочит маскираният ритуал от филма се възприема не като символ, а като реплика на реални практики. Изолираното имение, строгата йерархия, абсолютното подчинение и бързото „заличаване" на всеки, който прекрачи границата. Всичко това започва да напомня за реални разследвания, свидетелства и съдебни документи от последните години.
Според тази теория Кубрик не показва конкретни лица, а структура как властта се самовъзпроизвежда, как достъпът е строго контролиран, как истинската защита на елита е тишината. 
Главният герой на филма е лекар с пари, статус и връзки. Той е идеалният проводник на това послание - достатъчно привилегирован, за да се доближи, но не и достатъчно важен, за да принадлежи. А наказанието му не е физическо, а психологическо: демонстрация, че знае твърде много и същевременно нищо.
Как Епстийн промени гледната точка
Преди 2019 г. подобни интерпретации бяха лесно отхвърляни като параноични. След Епстийн вече не толкова. Реалността показа, че влиятелни хора могат да действат години наред без последствия. Институциите могат да се окажат безсилни или съучастници. Жертвите биват заглушавани системно. В последно време не спират да излизат документи, които освен имената на Доналд Тръмп, принц Андрю, Бил Клинтън, влиза и името на Бил Гейтс. Дори неговата бивша съпруга Мелинда коментира като заяви "Каквито и въпроси да остават по тази тема, те са за бившия ми съпруг и тези хора. Те трябва да отговарят за тези неща".
И все пак документите около Епстийн не са доказателство, че Кубрик е бил убит. Но обяснява защо все повече хора са склонни да вярват, че „Широко затворени очи" е повече от филм и е вид предупреждение към обикновения човек за това, което става в елитните затворени за простосмъртните общества.
Може би теорията за "убития режисьор" придава смисъл на съвременните тревоги, отключени от шокиращите ненаказани разкрития. Предлага ясна причина за усещането, че „нещо не е наред".
Но да не забравяме, че „Широко затворени очи" е адаптация на повестта "Просъници" на австрийския писател Артур Шницлер от 1926 г. И всъщност не е нужно от теория за това дали Кубрик е разкрил истината или не. По-тревожното е, че обществото днес е много склонно да повярва, че го е направил и че си е платил за това, заради безнаказаността, на която става свидетел и може би счита, че е време да си отвори очите.
Не пропускайте разтърсващата изповед в новия епизод на подкаста "Неперфектните".
Коментари (0)
Вашият коментар