След ситуацията на БАФТА, какво точно е Синдром на Турет

Както вече е известно, на тазгодишната церемония на БАФТА в Лондон се чуха расистки изказвания, които стъписаха част от присъстващите. Джон Дейвидсън, който ги изкрещя, е главният герой на британския независим филм "Кълна се" (I Swear), който разказва за живота му със синдрома на Турет. Актьорът Робърт Арамайо, който играе Дейвидсън във филма, спечели наградата за най-добър актьор.

Но какво всъщност представлява Синдром на Турет. Това е неврологично състояние, което предизвиква неконтролируеми звуци или движения, известни като тикове,предава CNN..

Синдромът на Турет не може да бъде излекуван, но потенциалните му задействащи фактори могат да бъдат идентифицирани, а лечението може да помогне за контрол на симптомите.

В интервю за CNN преди церемонията Дейвидсън, който от години работи за повишаване на осведомеността относно състоянието, посочи многото хора на събитието като потенциален стимулатор за тиковете си.

„Някои неща като днес, когато има толкова много хора наоколо, предизвикват, знаете, моторни тикове... Различни ситуации могат да предизвикат различни емоции и тикове", каза той.

През последните години и други известни личности споделиха опита си да живеят със синдрома, включително певиците Били Айлиш и Луис Капалди.

Водещият на БАФТА Алън Куминг напомни на публиката след инцидента, че състоянието представлява увреждане. „Извиняваме се, ако сте се почувствали засегнати тази вечер", каза той.

Основни симптоми

Тиковете са симптомът, най-често свързван със синдрома на Турет.

Съществуват два вида тикове. Едните са вокални, които могат да включват свирене, повтаряне на дума или, в редки случаи, псувни. Другите са моторни, които могат да включват движения като потрепване или свиване на раменете.

Правенето на неподходящи коментари може да бъде рядък симптом на състоянието. „Джон (Дейвидсън) не е знаел, че това е тикът, който ще направи", каза Едуард Палмър, заместник-председател на британската благотворителна организация Tourettes Action, пред Times Radio.

„Някои хора могат да бъдат стимулирани или провокирани от фактори в околната среда. Но при други тиковете са напълно случайни. Във всички случаи те са неконтролируеми. Те не избират думите си", добави той.

Около 10–15% от хората със синдром на Турет имат тикове, които водят до обидна или груба реч, посочва Палмър.

По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ около 1,4 милиона души страдат от синдром на Турет или персистиращо тиково разстройство.

В САЩ това означава приблизително 1 на всеки 50 деца на възраст между 5 и 14 години, въпреки че точният брой не е известен. Състоянието е по-често при момчета, отколкото при момичета. В Обединеното кралство повече от 300 000 души живеят със синдрома, според Tourettes Action.

Причината за състоянието все още не е напълно установена, но често се среща в семейства. Съществува и вероятност фактори от околната среда, като инфекции или недостатъчно наддаване на майката по време на бременност, да увеличат риска.

Симптомите обикновено започват около 6-годишна възраст и стават по-забележими около 10 годишната, казват от Националната здравна служба на Великобритания (NHS).

Налично лечение

В момента няма известно лечение, което да излекува подобно състояние. Въпреки това съществуват няколко опции за контролиране на симптомите и подобряване на качеството на живот.

Първата стъпка е поставяне на професионална диагноза. За да се диагностицира състоянието, трябва да има множество моторни тикове и поне един вокален тик за период от поне 12 месеца, посочват от Tourettes Action.

След поставяне на диагнозата поведенческата терапия може да предостави „инструменти, които да помогнат на човек да научи начини да променя определени поведения", казват още от организацията.

Промените в начина на живот могат да помогнат за намаляване на симптомите, тъй като тиковете могат да се провокират от стрес, умора или вълнение. NHS препоръчва добра рутина на съня, избягване на стресови ситуации, когато е възможно, и включване на физическа активност в всекидневието.

Ефектът от медикаментите варира в зависимост от човека, но те могат да помогнат за справяне със съпътстващи състояния, като например синдром на дефицит на внимание с хиперактивност (ADHD).