Докторе, просто ми дайте нещо за нервите

Как хиляди жени получават антидепресанти вместо хормони и защо българските лекари (и пациентки) трябва да знаят за първото у нас проучване по темата

През март 2026 г. две имена на български лекарки се появиха под заглавието на един научен труд, изследващ менопаузата. Не теоретично, не с чужди данни, а тук, с реални жени, с реални оплаквания и с резултати, от които човек се замисля. Д-р Сибила Маринова от Великотърновската болница и доц. Цветелина Великова от МФ на СУ „Св. Климент Охридски“ публикуваха в списанието Anti-Aging Eastern Europe проучване, което е просто и ясно в изводите си. Толкова просто, че боли.

Българката „търпи менопаузата“

403 жени са попълнили анкетата.  И ето какво показват числата: почти две трети от тях - 64%, са имали симптоми и не са отишли при лекар. Не защото са се чувствали добре. А защото… как да обясниш на лекаря, че не спиш, че ти се плаче без причина, че изведнъж ставаш непоносима? „Това е нервите“, казват те на себе си. „От стреса е“. „Това са годините“.

Точно в тази пропаст между симптомите и търсенето на помощ живеят перименопаузата и менопаузата. Промените в настроението, тревожността, безсънието, когнитивният мъгла - всичко това са неврологични и психологични прояви на хормонален преход. Само дето никой не ги разпознава като такива. 

Авторките го формулират внимателно, с академичен речник, но посланието е ясно: симптомите се нормализират и се омаловажават от самите жени и нерядко от системата. “Две трети от жените са имали симптоми. И не са отишли при лекар. Не защото са добре, а защото не са знаели, че това е хормонален въпрос.”

Антидепресанти: Бързото решение за бавен проблем

Сред 35-те процента, достигнали до кабинета, нещата стават любопитни. Всеки четвърти участник е получил антидепресанти. Само 7.9% са получили предложение за хормонозаместителна терапия (ХЗТ). При 71.5% тя дори не е спомената. За сравнение в Съединените щати антидепресанти приемат 11.4% от общото население. 15.3% от жените. В това проучване - 25.1%. Почти двойно. Статистически несъответствие, което буди въпроси.

 Проблемът не е в антидепресантите per se. Те имат своето място - при жени с тежка депресия, при контраиндикации за ХЗТ, при съпътстващи психиатрични диагнози. Проблемът е в логиката: идва жена с нарушен сън, раздразнителност, тревожност, промени в настроението. Лекарят вижда депресивна картина и веднага предписва антидепресант. И никой не пита: „На колко години сте? Кога беше последната Ви менструация? Имате ли горещи вълни?“

КАКВО КАЗВА НАУКАТА ЗА ХОРМОНО-ЗАМЕСТИТЕЛНАТА ТЕРАПИЯ (ХЗТ)

• ХЗТ е терапия от първи избор при менопаузни симптоми при подходящи кандидатки
• Трансдермалният 17β-естрадиол може да има антидепресивен ефект при перименопаузни жени
• ХЗТ може да е по-добро лечение от антидепресанти при жени без голям депресивен епизод
• Ефективността зависи от времето на начало, формулировката и индивидуалните особености
• Съвременните доказателства подкрепят персонализиран подход - не универсален отказ

Защо хормоните са станали страшни

Тук историята е по-дълга. В началото на 2000-те голямо американско проучване (WHI) изплаши целия медицински свят с данни за ХЗТ и рак на гърдата. Медиите го разнесоха. Жените спряха да приемат хормони. Лекарите спряха да ги предписват. И по-голямата картина - нюансите, дозата, вида на хормоните, ранното начало, се изгуби в паниката.

Оттогава науката измина дълъг път. Новите данни показват, че при правилно подбрани кандидатки, особено тези, при които терапията започва рано - до 10 години след менопаузата или преди 60-годишна възраст - ХЗТ е ефективна и безопасна.

Но тук е важно да кажем и нещо, което рядко се чува: жените над 60 и тези, чиято менопауза е настъпила преди повече от 10 години, не са автоматично противопоказани за хормоно-заместителна терапия. Те не попадат в „прозореца на времето“, но това не означава „не“. Нужна е индивидуална оценка на ползата спрямо риска. Например, при жена на 63 г. с тежки симптоми и без рискови фактори разговорът за хормони е напълно легитимен. Точно тази група обаче е най-изоставена и най-стигматизирана.

“7.9%. Толкова от симптоматичните жени са получили предложение за хормони. Числото не се нуждае от коментар.” Авторките на проучването го казват деликатно: „Ниският процент на ХЗТ може да отразява текуща клинична несигурност, а също и притеснения за безопасност и вариабилност в отговора“. Превод за обикновени хора: лекарите или се страхуват, или не знаят достатъчно, или нямат навик да мислят за хормони, когато жена на 46 седне пред тях и каже, че „не е себе си“.

Жените, които не ходят при лекар

Проучването засяга и нещо, за което рядко се говори: жените, дошли при лекар, са получили антидепресанти в 65.3% от случаите. Жените,  които не са са обърнаали към лекар, са получили антидепресанти в 2.7% от случаите. Разликата е огромна.

Но ХЗТ? Почти еднаква в двете групи: 9% от тези, потърсили помощ, и 7.3% от тези, непотърсили. Ако ходенето при лекар увеличава шансовете за антидепресант, но не и за хормони - какво точно печелиш от това посещение? Жестоко звучи, но точно в това е ценността на научния анализ: той показва системен проблем, не лична вина. Нито на жената, нито на лекаря. Проблем на обучение, на протоколи, на стигма, на объркана комуникация за хормоните. Защото в края на краищата: ако жената е в перименопауза, симптомите й са хормонални, и тя получи антидепресант без хормонална оценка - не й се е помогнало. Просто й е дадено нещо, което да я накара да функционира в система, която не я е разбрала.

Какво можете да направите сега

Проучването не предлага готово решение - то не е наръчник, а огледало. Но огледало, което показва достатъчно ясно. Ако сте жена между 40 и 55 и не спите добре, плачете по-лесно от преди, забравяте думи, губите търпение по-бързо, чувствате тревога без видима причина - тези симптоми заслужават хормонална оценка. Не само питане дали сте „под стрес“.

ПИТАЙТЕ ЛЕКАРЯ СИ ДИРЕКТНО

• „Може ли тези симптоми да са свързани с хормонален преход?“
•  „Изследвали ли сте ФСХ, ЛХ, естрадиол, прогестерон?“
• „Дискутирали ли сме хормонозаместителна терапия като опция?“
• „Какви са рисковете и ползите в моя конкретен случай?“

Ако лекарят не познава темата, поискайте консултация с ендокринолог или гинеколог-специалист по менопауза. Горното не е „отиди в интернет и се самолекувай“. Напротив, отиди при лекар, но отиди подготвена. Знаеш вече, че симптомите могат да са хормонални, знаеш, че ХЗТ е опция, знаеш, че антидепресантът не е единственият отговор.

ЗА ПРОУЧВАНЕТО

Д-р Сибила Маринова работи в интензивното отделение на МБАЛ „Др. Стефан Черkezов“, Велико Търново.

Доц. д-р Цветелина Великова е от Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.