Грешките, които правим при комбиниране на цветовете

Някъде между желанието да изглеждаме интересно и страха да не сме прекалено скучни се случват едни много особени цветови решения.

От онези, при които човек се поглежда в огледалото сутрин и си казва: „Май има твърде много неща тук."
И обикновено е прав.

Истината е, че стилът рядко се проваля заради самите дрехи. Много по-често се разпада заради цветовете между тях. Защото дори най-хубавата риза, най-добрият панталон и най-скъпите обувки могат внезапно да започнат да си пречат, ако всичко в една визия се опитва да бъде главен герой.

Една от най-честите грешки е желанието да се комбинират твърде много цветове наведнъж.

Особено когато всички са ярки. Червено, зелено, синьо, розово, лилаво - поотделно могат да изглеждат чудесно. Заедно обаче често започват да звучат като спор, а не като стил.

Точно затова най-добре облечените хора рядко използват повече от два основни цвята в ежедневния си тоалет. Останалото обикновено идва от текстури, материи и малки акценти. И именно това създава усещането за лекота.

Другият капан е подценяването на тоновете.

Не всяко бежово си подхожда с всяко бежово. Не всяко сиво работи с всяко синьо. Понякога проблемът не е в самия цвят, а в температурата му. Студените и топлите нюанси често започват да се „бият", особено когато светлината е дневна.

Точно тук идва и онази вечна модна заблуда, че черното си отива с абсолютно всичко.

Не винаги. Понякога тъмносиньото изглежда по-меко. Кафявото стои по-скъпо. Кремавото прави визията по-лека. Черното може да бъде много елегантно, но може и да направи един тоалет твърде тежък, особено през деня.

Същото важи и за прекалено контрастните комбинации. Черно с ярко бяло, неоново с тъмно, много наситени цветове един до друг - всичко това понякога стои по-агресивно, отколкото човек си представя. А стилът почти винаги изглежда по-добре, когато цветовете разговарят помежду си, вместо да се надвикват.

Има и още една грешка, която хората често не осъзнават - прекаленото съобразяване с тенденциите.

Всяка година идват „цветът на сезона", „неочакваната комбинация" и „най-модерният нюанс". Само че не всеки цвят работи еднакво добре за всеки човек. Някои тонове омекотяват лицето, други изморяват, трети просто изглеждат чужди. И това няма нищо общо с модата.

Може би точно затова най-стилните гардероби обикновено не са най-шарените. Те имат ритъм. Повтарящи се тонове, които носят покойствие. Цветове, които човек може да комбинира лесно, без всяка сутрин да стои пред гардероба с физиономия на човек, който решава сложна математическа задача.

А най-хубавото при цветовете е, че когато са подбрани добре, хората почти не ги забелязват. Забелязват човека, което всъщност е и цялата идея на добрия стил.