От кал да е, любов да е

Търсим я от първата си глътка въздух. През целия си живот правим куп глупости, за да се доберем до нея. Когато пък ни се стори, че ни докосва твърде дълбоко, често бягаме. Измисляме си я, вкарваме я в шаблони, предрешваме я, отрупваме я с плюшени мечки по Свети Валентин, давим я във вино, хвърляме я зад гърба си, за да я подхванем уж наново. А тя, любовта, е в нас. Просто дотолкова е просмукала всяка клетка от тялото, ума и душата ни, че понякога ни се струва, че я няма – и я заглушаваме със страх. Добрата новина обаче е, че само формите й са различни.

Любов и еротика

В азбуката на страстта еротичната любов заема привилегировано място. Тя може да е активна (когато обичаш), пасивна (когато позволяваш да те обичат) или в краткотраен вариант – моментът на влюбеност. Практиката на психолозите обаче показва, че хората не стават по-щастливи от секса и порнографията. В съвременния свят живеем разкрепостено, сменяме с лекота един полов партньор с друг. Не ни безпокои чувството за вина, което е тормозило родителите ни и хората от по-консервативните поколения. Освобождаването от сексуалните табута, трупани хилядолетия, е очевидно.

Проблемът пред прогресивно мислещите хора, които сменят любовниците си като носни кърпички, обаче е, че те са в постоянно търсене на любовта – която все не идва. По отношение на чувствата те смятат, че са напълно опустошени, неспособни да изпитат любов. Психолозите говорят за синдрома на „емоционална импотентност”, при който са напълно блокирани чувствата, имащи отношение към любовта. Всяка нова връзка, на която те за пореден път възлагат огромни надежди, ги разочарова. Спомагателните средства (алкохол, наркотици), които използват, за да запълнят непоносимия вакуум на чувствата, им носи само временно облекчение. Много често този затворен кръг може да доведе до депресии и отчаяние.

Но може ли да се каже, че Казанова е бил „опериран” от нежни чувства? Един от най-великите любовници на всички времена пише в мемоарите си: „С нищо не съм така силно свързан, както с любовта”. Без капка смущение той описва пикантните подробности от многобройните си похождения. Дали наистина е обичал жените, които е любил? Действително ли е изпитвал най-висше блаженство от съблазняването? От гледна точка на днешната психология, Казанова несъмнено е бил сексуално пристрастен и, следователно, неспособен на любов човек. С други думи, той принадлежи към най-разпространение днес тип млади хора, за които е характерна постоянната смяна на партньорите и липсата на вътрешна воля за дълготрайна връзка.