Универсалният стремеж на всяка жива клетка е да не стане жертва на неприятел. В името на тази мисия природата е дала на тиквите много специално леко нагарчащо вещество - кукурбитацин, което е в по-малки количества в селекционираните нови видове. То прави тиквите непривлекателни не само за вражеските микроорганизми, но и за някои животни.
Но същите тези вещества, които са потенциално токсични за неприятелите на тиквата, ги правят изключително успешни антивирусни, антибактериални и противовъзпалителни вещества в човешкия организам. (Същите вещества се откриват в различни количества в клетките на всички видове зеле, някои лечебни гъби и океански мекотели.) Това съчетание на качества логично води до хипотезата, че кукурбитацинът помага на имунната система да се справя с всички нетипични клетки.
А какво по-нетипично от мутиралите клетки, някои от които може да се изплъзнат на лимфоцитите, ако са достигнали голям процент? Окуражаващи резултати в доказването на тезата вече са постигнати в лабораторни условия. Данните са най-категорични за противотуморен ефект в стомаха. Допълнителни проучвания на международен екип ще търсят потвърждение и за ефект при човека.
Абсолютно безспорно е обаче антираковото свойство на тиквата благодарение на съдържащия се в нея витамин С - вещество, което неутрализира свободните радикали. Единственият проблем да се възползва човек от това предимство може да е само вкусът. Витаминът се разрушава под влияние на висока температура, а не всеки обича сурова тиква.
Плодът с греещ цвят е източник и на важния за кръвотворенето витамин К. Също и на минералите калий, манган, мед, магнезий, желязо.
Коментари (0)
Вашият коментар