„При книгите, както и при любовта, ние сме смаяни от избора на другите“ е казал Андре Мороа. Въпреки това се опитахме да ви представим някои от най-интересните заглавия, излезли в последно време, като се постарахме да има по нещо за всеки вкус.
Не пропускайте книгата на носителя на Нобелова награда Орхан Памук „Странност на ума“. Това е историята на продавача на боза Мевлют. Той си открадва мома за женене, но тя не се оказва тази, която очаква. Въпреки всичко той открива вечната любов и тя се оказва тази към Истанбул.
Препоръчваме ви и „Щастливата носталгия“ – 22-ият роман на неповторимата Амели Нотомб. В него тя тръгва по следите на своето японско минало. Това е едно пътуване към детството, което цели да разкрие до каква степен представите и мечтите отговарят на действителността. Роман за „натсукаши” – щастливата носталгия - моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство.
Носталгична е и книгата на Екатерина Чалъкова „Незабравимата Людмила“ за Людмила Живкова. Авторката пише: „В книгата ми няма измислени неща и събития. Това е моят и нейният дневник през години работа с нея. Това е история за големия неоценен труд, за забързаните й малки крачки, за нестихващия й устрем да остави нещо след себе си“.
Вечният роман на Ги дьо Мопасан „Бел Ами“. История за любовта, за стремежа да успееш на всяка цена и да се издигнеш в обществото, и неизменната цена, която всеки плаща. Този роман, излязъл за първи път през 1885 г., и звучи актуално и днес, защото и сега страдаме от същите болни амбиции и егоистични страсти.
Вдъхновение е „Магията да твориш“ – новата книга на Елизабет Гилбърт, която обичаме още от „Яж, моли се и обичай“. С истории от собствения си живот авторката ни предизвиква да се отдадем на това, което най-много обичаме, и да погледнем в очите онова, от което най-силно се страхуваме.
Препоръчваме ви и дебютния роман на българската авторка Соня Тодорова. „Перлите на Ади Ландау“ е историята на чифт перлени обици, разказана от няколко поколения. Те ще преминат в ръцете на различни семейства, ще „пропътуват“ от Виена до България, и ще ни покажат, че най-голямата житейска ценност е свободата.
„Цигуларят от Венеция“ на младата писателка Алиса Паломбо е красив разказ за тайната любов на Вивалди. Умело смесвайки истински факти и реални герои с измислени персонажи и истории, авторката ни пренася във Венеция на музиката и изкушенията.
Истина и фикция се преплитат и в книгата на Мишел Моран „Последната кралица на Индия“, който разказва драматичната съдба на рани Лакшми, „непокорната кралица“ – символ на борбата на индийците за независимост и свобода. Тя отказва да остави кралството си под властта на Британската империя и повежда народа си в битка, за да защити земята, която обича.
От сърце ви препоръчваме и „Четецът от влака в 6:27“ от Жан-Пол Дидиелоран. Това е пленителен роман за любовта към четенето и спасителната сила на книгите. Главният герой в нея трябва да унищожава залежали томове, но той спасява произволни страници и всяка сутрин ги чете на пътниците във влака. Така създава истинска магия.
Свежо четиво за пролетта е и „Бухтичка“ на Джули Мърфи. Това е историята на една дебеланка, която се чувства изключително добре в кожата си. Вдъхновяваща, забавна и безцеремонна, тази книга ни засипва с афоризми като: „Как да имаш перфектното тяло за плажа? Имай тяло. Иди на плаж“.
Изборът на главния редактор Мила Иванова:
Новият роман на Димитър Коцев - Шошо "Скарида". "Леко четиво", помислих си, когато самият Шошо ми каза, че е идеална за из път. Че е леко, леко е - образите ненатрапчиво се пълнят с кръв и характер, ситуациите лаконично разказват пространни истории. Обаче метафорите му са като кротки бомби - отпушват колосална енергия от асоциации и резонират дълго в присвития от смях стомах. Въобще ефектът от лекото и непретенциозно разказване на Шошо всъщност е експлозия от колорит и емоция. Светът на "Скарида" е свят на откачени образи и абсурдни ситуации, но след като затвориш последната страница, си толкова оскариден, че не ти се връща в уж реалния ти и "нормален" живот..
Не е вярно, че сключихме изгодна сделка за извозването на боклука в София. 285 лв., което Васил Терзиев и екипа му вербализираха като победа, за мен е тотален провал. Няма момент, в който кофите по центъра на София да не преливат. Проблемът е, че когато беше време за реформи, те не бяха направени и сега плащаме по-високи цени за сметоизвозване
Плодовете поскъпват на борсите у нас през седмицата, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,62 на сто до 2,616 пункта спрямо 2,600 пункта седмица по-рано
Председателят на американската Федерална комисия по комуникациите Брендън Кар предупреди американските телевизионни оператори, че могат да загубят лицензите си, ако не действат „в обществен интерес“ на фона на критиките на президента на САЩ Доналд Тръмп към медийното отразяване на войната в Иран, предаде Франс прес
Коментари (0)
Вашият коментар