Петя Силянова и Иван Иванов - една любов на 39

- Бях от първите зрители на закрита прожекция на филма “Всичко е любов”. Иван ме покани. След края бях като замаяна, бях забравила, че това момче на екрана е Иван.

Гледах актьора Иван Иванов и неговата разтърсваща актьорска мощ

и това беше само началото...

- Вие обаче сте по-известна от него с ролите си на театралната сцена. Защо Иван не я обичаше особено, а предпочиташе киното?

- Театърът е моята стихия. А киното - неговата. Това е личен избор. Иван е най-свободният човек, когото познавам.

- Доволна ли сте от театралната си кариера? Или можеше още?

- В трупата на театър “София” съм вече 35 години. Имам добро работно самочувствие. През годините съм играла много хубави роли от класическата и съвременна драматургия. Работила съм с едни от най-добрите театрални режисьори. Сега ми е интересно да работя нещо, което досега не съм правила.

Наскоро имахме премиера! Детско представление. “Малката морска сирена”. А да играеш за деца и пред деца, това е все едно да откриеш света отново. Велико е! А дали можеше още? Винаги може още!

- Съжалявате ли, че не сте играли заедно с Иван на театралната сцена?

- Не ми трябва Иван на сцената. Той е повече от всяка роля. Искам го какъвто е!

- Вас ви видях и запомних от филма от 1985 г. “Грехът на Малтица”, в който играхте главната роля. Тогава не знаех, че сте съпруга на Иван Иванов. Чувствате ли се недооценена - играете в едва десетина филма?

- Аз съм обичана като майка, желана като съпруга. Аз съм Силянова, актриса, жена! Киното... като на кино е, театърът- театър все остава. (Смее се.)

- Единственият филм, в който играете заедно с Иван, е “Небе за всички”. Нямате общи сцени, но все пак как се чувствахте? Още повече, след като във филма се снима цял отбор звезди - Стефан Данаилов, Коста Цонев, Аня Пенчева, Антон Радичев, Богомил Симеонов, Анани Явашев...

- Вече бях работила с повечето от тях. Познавахме се. Чувствах се добре. Вълнувах се за този филм. Бащата на Иван беше летец.

- Стефан е направил своя избор, както самият той казва: “Аз съм един щастливец. Правя това, което обичам!”. Ние пък се гордеем с него и му желаем успех.

- Защо преди години Иван реши да избяга от София и нейната суета и да заживее в село Оборище, Пангюрско?

- Той има такъв стих: “Тръгвам си. Реших. Аз имам среща. И там вали. Какво пък, нека! Тук вече бях, нали?”. Иван е такъв.

- Харесвате ли поезията му? Какво в нея ви въздейства емоционално най-много?

- Радва ме, когато ми я чете, когато печката бумка, когато си изяжда сготвеното от мен и иска допълнително. Това ме прави щастлива. Иван е такъв. Накрая искам да кажа така: Театърът е моя дом, но съкровеният ми храм е при Стефан. При Иван. По-добре звучи, нали?

Преди години актьорът напусна киното и влезе в света на буквите

От света на киното след участие в сериала “Гори, гори огънче” през 1994 г. Иван Иванов отива в света на думите. Признава, че преди това дори писма не е писал освен може би едно - като войник до майка си.

Всичко тръгва от една сутрин, когато актьорът написва стихотворение, посветено на любимата жена Петя. Написва го от раз, сякаш думите идват направо от сърцето му. Дава й го и тя възкликва: “Хей, много е красиво!”.

“Не задрасквам, като пиша. Пиша, слагам точка и край”,

обяснява актьорът начина си на писане. Дебютната му книга е “Този живот. Онзи живот”. Съдържа стихове, миниатюри, 10 кратки разказа, пиесата “В началото бе словото”, една повест и монолог, наречен “Човещина”.

Актьорът размишлява за живота на земята и за живота там горе, на небето.

Втората му книга се казва “Отговори” и в нея Иван е събрал свои мисли и прозрения.

Посвещава книгата си на “малки и големи, стари и млади, умни и мъдри, простодушни и наивни, щедри и богати, бедни и болни, пакостници и злосторници, и всякакви - с любов”.

В “Отговори” има редове като: “Да си жив, все още не означава, че си жив”, “Продължава да вали сняг, а пък аз да обичам жена си”, “Открий се, когато изчезнеш”, “Можеш да победиш лъжата само когато я събудиш...”.

През 1998 г. Иван Иванов издава третата си книга - “Седем часа разлика” - съвместен двуезичен проект с американската поетеса Холи Фелдман.

Голяма заслуга за излизането на книгата има актьорът Петър Карапетков, приятел на Иван и преподавател в Нюйоркския университет.

Следващата книга на актьора писател се казва “Добре дошъл у дома”. Иван превежда заглавието така: “Освободи се, харесай се, намери хармонията със себе си”. Или още по-ясно - ела при Бога. Ето същото в стихове:

Любовта живее

в човека.

Има дом.

А човекът

у дома си е.

“Живот” е нарекъл Иван Иванов четвъртата си книга, която излиза през 2009 г. Издава я сп. “Жената днес”. Авторът отрича в стихосбирката му да има автобиографичност.

“Всичко е плод на моето въображение Образите са събирателни”, коментира Иван.

От нея ви предлагам няколко стихотворения:

Сътворението

се извършва сега.

Не търсете яйца.

не дирете кокошки.

...

И... си слагаш обувките

- чистите.

И... се пъхваш в ризата

- бялата.

И... погалваш с ръце

сърцето си - топлото.

И... му даваш кураж

да върви, да тупти...

То си знае посоката.

...

Светът е свят.

Красив. Безгрижен.

Пороят отминава.

Дните нижат се - нека.

Представи си свят -

населен с хора.

И върви си.

Петата и последната засега книга на Иван Иванов излезе с марката на издателство “Стигмати”. Казва се “Всичко е живот”. Заглавието е явна “закачка” с “Всичко е любов”, филма, който го направи звезда и любимец на зрителите.

Животът ражда живот.

Всичко е родено.

И всичко е живот.

Пиян и дрогиран напада с нож Иван и Любо Чаталов

Трагичната съдба на Джон Ленън едва не сполетява актьорите Иван Иванов и Любен Чаталов през 1994 г. В ролята на Марк Чапман, убиеца на Ленън, влиза кварталният бандюга на столичния “Лозенец”.

Един ден в средата на май Любо и Иван заедно с колежката си Мая Лисичкова сядат на маса на пазарчето, където сега е молът срещу “Хемус”, и си поръчват кафе. Чакат Вельо Горанов.

Вместо Вельо на масата, без да пита, сяда намръщен и видимо пиян и дрогиран младеж. “О, артистите”, промърморва младежът с мътен поглед и се опитва да започне приказка с двамата. Иван кротко му казва, че имат важен разговор и го моли да ги остави на мира. Натрапникът демонстративно вади дълъг като щик нож и го затъква в колана си.

“Момиче, какво правиш с тия дърти артисти”, подхвърля към Мая младежът и преди каквато и да било реакция от тях вади ножа си и убожда Иван Иванов във врата. Любо скача да защити приятеля си, но насилникът се обръща и го наръгва в горната част на гърдите.

Хора от съседните маси се спускат да помагат. Младежът побягва в посока към НДК, но е застигнат и заловен от полицай.

Мая спира червено жигули, което закарва окървавените актьори в “Пирогов”. Там превързват 4-сантиметровата рана на врата на Иван и го пускат да си ходи. А Любо веднага е вкаран в една от операционните зали. Лекарят, който го кърпи, го успокоява, че е бил малкият дявол, ножът е минал на милиметри от артерията на актьора. Може би го спасява голямата и дебела яка на коженото яке, с което бил облечен.

Закърпен и превързан, Чаталов стои повече от два часа на носилка в коридора. Мисли, че са го забравили, а те просто му търсели свободно легло.