Напишете дума/думи за търсене

Преоткриваме Иван Пенков в галерия "Сан Стефано"

Непоказвани рисунки и неизвестни фотографии на автора на образа на Темида, която властва в Съдебната палата

"Темида с везните" – тя често влиза в нашия дом чрез вестниците, телевизията, компютъра… Съдебните институции я ползват за свое лого, но малко са хората, които знаят кой е нейният автор. До 18 февруари в галерия Сан Стефано ще бъде представен един от класици на българското изкуство от началото на XX век – Иван Пенков. Той е авторът! Малкоизвестни негови творби от частни сбирки и колекции могат да се видят в изложбата "ИВАНЪ ПЕНКОВЪ - живопис и непознати до днес фотографии", открита в галерия "Сан Стефано" (на номер 22 на едноименната улица срещу сградата на БНТ).

Иван Пенков (1897–1957) се прославя приживе с редица монументални проекти на стъклописи и мозайки, осъществени в Софийския университет, Българската народна банка, Министерството на правосъдието, Съдебната палата в София и тази в Русе, Търговската палата в Бургас, частни домове.

Художникът произхожда от Казанлък. Състудент е на акад. Дечко Узунов, с когото правят обща изложба. Изучавал декоративно изкуство в София и Мюнхен, той се завръща в България с модерни възгледи, но и с оформен поглед и усет за националните художествени богатства. Той е сред основните представители на известното в България със своите иновации Движение за родно изкуство, започнало в началото на 20-те години на ХХ век. И, независимо от смяната на политическите режими в България, остава верен на своите идеи за модерност, преоткриващи националните традиции.

Творбите му, особено монументалните, са образец и за модерна класика. Отзивчив към съвременното изкуство, Иван Пенков се изявява многопосочно, във всички художествени видове и жанрове, особено в живописта и приложното изкуство. Членува в различни дружества, бил е два пъти председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сценограф на около 40 театрални постановки, предимно на сцената на Народния театър, създател и професор в специалността „Сценография“ в Художествената академия, оформител на български изложби и панаири у нас и в чужбина, а в края на живота си става директор на Института за изобразителни изкуства към БАН. Неслучайно неговият приятел – литературният критик Владимир Василев още навремето го нарича „синтетичния човек на изкуството“. Той искаше да запали последната клечка кибрит от кутийката на живота, да погледне в себе си, да повялва в себе си, защото щастливите мигове отлитат като птички.

Ще видите портрети на Илия Бешков, Майстора, Дечко Узунов, Николай Масалитинов, Чудомир. Към картините кураторите са прибавили и цитати от проникновените размисли на Иван Пенков.

Откриването на изложба от творби на Иван Пенков в галерия "Сан Стефано" (срещу сградата на Българската национална телевизия) дава възможността и по-новите поколения ценители на изкуството да се запознаят с многопосочното му творчество.

Извън живопис, графика, приложно изкуство, за пръв път ще бъдат показани и около четиридесет фотографии (от над 1000) заснети от професор Пенков. В изложбата е дори неговия "древен" фотоапарат, с който е правил блестящите си снимки. Обект на фотографиите е бита на селяните от село Панчарево през 40-те години на миналия век. Освен художествена, тези фотографии имат и документално историческа стойност. Те са като картини! И то без никаква дигитална намеса! По интересен начин галеристите са овладели още едно пространство в многофункционалната сграда - точно срещу залите на галерията, където са разположили фотографиите.

Здравословен проблем попречи на откриването на изложбата да присъства синът на художника - Джони Пенков. От негово име говори Джеки Стоев. Той се пошегува, че Джони твърди, че в сравнение с баща си е един скучен човек...

ИВАНЪ ПЕНКОВЪ

(1897 – 1957)

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

1897

Роден на 27 април (10 май по нов стил)

в град Казанлък.

1917

Първа изложба в Бургас съвместно с Янко Анастасов.

1919

Приет е в Държавното художествено-индустриално

училище в София.

1922

Изложба на Иван Пенков със състудента му Дечко Узунов в София.

Продължава образованието си в Художествената академия в Мюнхен до края на 1923г.

1924

Печели наградата за живопис на Министерството на народното просвещение.

Постъпва като сценограф в театър “Студия” и Народния театър, където работи над декора

и костюмите на множество постановки.

1925

Първа самостоятелна изложба в Постоянната художествена галерия – София (ПХГ).

1926

Приет е в дружество “Родно изкуство” и участва в годишната му изложба.

Участва в голямата българска художествена изложба в Прага с 12 произведения.

1927

Става съосновател и участник в изложби на “Галерия на 6-те” заедно с Борис Денев, Иван Лазаров,

Сирак Скитник, Никола Танев и Дечко Узунов.

1929

Рисува стенописите в заседателната зала на Търговско-индустриалната камара в Бургас

заедно с проф. Никола Маринов.

1930

Печели конкурса за стъклописите на Ректората на Софийския университет.

1931

Участва в Първа изложба на приложните изкуства в ПХГ.

1933

Избран e за председател на Съюза на дружествата на художниците в България.

Прави оформлението на българската Художествено-занаятчийска изложба в Мюнхен.

1935

Оформя щанд за значението на соята; оформя щанд на акционерно дружество за химически

произведения – София.

1936

Оформя българския щанд на панаира в Бреслау (тогава в пределите на Германия); участва в

юбилейната Х ОХИ с три творби в залите на Дружеството на новите художници (ДНХ).

1937

Оформя българския павилион на Парижкото световно изложение; от същото изложение

получава два медала – за живопис и златен медал за приложно изкуство.

1939

Печели конкурса за редовен преподавател по декоративно изкуство в Художествената

академия (до 1945г.). Създава ателие по сценография и театрален костюм.

Проектира и реализира стъклописите в Министерството на правосъдието, БНБ, Съдебните

палати в София и Русе; изключен е от ДНХ и СДХБ заради приемането на тези поръчки без

организиран конкурс.

1940

Ръководи обучението на студенти от специалните курсове на приложния отдел по

сценография и стенопис в Художествената академия; проектира стъклопис за МВР- София.

1941

Изпълнява мозайката “Темида” в Съдебната палата – София.

Оформя българския отдел към изложбата на новото немско строителство в София.

1942

Оформя съвместно с Кръстьо Миятев от Народния музей етнографската изложба

“Българско народно изкуство” в Щедел институт във Франкфурт на Майн.

1944

Евакуиран в с. Панчарево и с. Кунино, където преподава и провежда изпити.

1945

Устройва съвместна изложба от живопис и приложно изкуство с Йордан Баров в салона на

бул. “Руски”. Участва с натюрморт в XIX OXИ с присъствие на румънски художници от

Букурещ. Избран е за председател на Съюза на художниците в България.

Повишен е в извънреден професор в приложния отдел на академията.

1946

Оформя изложбата “Двадесет години българска съпротива” в Париж по случай

международния конгрес за мир. Прави мозайки за Централна аерогара – София.

В Белград оформя изложбата “Съпротивителното движение в България”.

1947

Оформя изложбата “100 години български периодичен печат” с Й. Баров.

1948

Участва в колектив за създаването на герб на Народна република България.

Повишен в редовен професор в приложния отдел на Художествената академия.

Награден с орден “За гражданска заслуга” IV степен.

1949

Участва в колектива, проектирал оформлението на мавзолея на Георги Димитров. За него получава сребърен орден на труда. Оформя Националния музей на революционното движение в

България. Оформя българския културен магазин в гр. Прага.

1951

Оформя изложбата “Българско народно творчество” в София. Оформя български търговски павилион в Прага. Прави цветни колажи. Проектира художественото оформление на музея “Георги Димитров” в Лайпциг.

1952

Пътува до Москва във връзка с оформлението на изложбата

“Българско народно творчество”. Получава званието “Заслужил художник”.

1953

Поема ръководството на Института за изобразителни изкуства при БАН като негов директор и член на Научния му съвет. Прави проекти за черги като планова задача в Института за изобразителни изкуства – София.

1955

Участва в ОХИ за приложно изкуство (с килими).

1956

Рисува около 60 автопортрета (скици с молив и туш).

1957

Почива от инфаркт в Боровец.

Актьорът Финци е голям почитател на творчеството на Иван Пенков и приятел на неговия син Джони - на изложбата дойде със съпругата си Лиза.
Актьорът Финци е голям почитател на творчеството на Иван Пенков и приятел на неговия син Джони - на изложбата дойде със съпругата си Лиза.
Иво Хаджимишев (вдясно) има голяма заслуга да оцелеят фотографиите на Иван Пенков от Панчарево . Те са невероятна животопис.
Иво Хаджимишев (вдясно) има голяма заслуга да оцелеят фотографиите на Иван Пенков от Панчарево . Те са невероятна животопис.
Режисьорът Коста Биков, снимал филм за Иван Пенков, с Джеки Стоев - най-близък приятел на Джони Пенков от трито Джеки, Джони и Чарли. Автори и съавтори на книги и филми.
Режисьорът Коста Биков, снимал филм за Иван Пенков, с Джеки Стоев - най-близък приятел на Джони Пенков от трито Джеки, Джони и Чарли. Автори и съавтори на книги и филми.
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X