Напишете дума/думи за търсене

Невена Коканова - човекът без дубъл

Вчера се навършиха 20 години без тази легендарна актриса. Припомняме ви нейната есенция.

Колко много делници трябва да се извървят, за да настане кинопразник?

Под светлината на прожекторите се поднасят букети, нестихващите овации предизвикват безкрай поклони. И някой става звезда.

Така беше с Невена Коканова - още с появата си на екрана звездата блесна на челото й.

Последва дълга върволица от героини, с чиято житейска съдба тя е жива. И с чиито смърти умираше неведнъж. Днес творческият портрет на звездата Коканова е завършен и е достояние на киноведите.

Аз обаче искам да разкажа за Невена Непознатата, която познавах отблизо, за неповторимия човек. Всички твърдят, че незаменими хора няма. До един лъжат. Има! Това са люде без дубъл. Неповторими! Такава беше Невена. Позволете да ви запозная с нея.

Ако беше брак нашето приятелство - макар че хлевоустата мълва ни го е приписвала - отдавна да сме се развели. Но в приятелство като нашето развод не бива.

И ако любовта е до младост, приятелството е и отвъд гроба. Толкова години изминаха, откак Невена или, както аз я наричах Ечка, напусна завинаги земната юдол (мъчителен свят - бел. ред.), а аз все не мога да повярвам, че я няма, че смъртта е разтрогнала земното ни приятелство.

Може душите ни да се намерят отново там нейде в неведомото отвъдно, за да си доразкажем неказаното и споделим несподеленето. Дано!

Йордан Йовков беше

любимият писател

на Ечка. Неговото заглавие “Ако можеха да говорят” приляга напълно на разказа за нея и животните, застава като своеобразно мото.

Небивала хармония цареше помежду им. Колко кучета и котки я обкръжавха в този живот, не се наемам да изброя.

Но Ечка твърдеше, че еднакво обича всичките - както многодетните майки своята челяд.

Различни бяха само странните имена, с които ги кръщаваше. Последното й кученце Чучка беше странна кръстоска от всички породи на света.

А котката Туца беше толкова плодовита, че нейното поколение навярно и до днес изтребва мишките и плъховете в селските изби на махалата Чомаците в Еленския Балкан.

Подир едно пътуване до Индия успя да пренесе през границите с много премеждия маймунката Шашо. Този Шашо беше толкова шашав, че обърна жилището с главата надолу, докато заприлича на джунгла. След време със свито сърце и сълзи на очи Невена го даде в цирка.

След друго пътуване ми разказа, че на Птичия пазар в Москва се продавало малко крокодилче. Толкова малко, че могло да си живее във ваната. Само тънкото съдържание на нейната кесия я разколебало от покупката.

Невена беше ненадмината в опитомяването на животни и... хора. Но ако продължавам в същия дух, поменикът с нейните любимци ще се превърне в истинска менажерия. И все пак да не отмина прасенцето Добродушко, което й беше поднесено вместо букет от едни почитатели.

Така  изглежда  Невена  Коканова в първите  си години в  Сатиричния театър.  СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Така изглежда Невена Коканова в първите си години в Сатиричния театър. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Добродушко тупуркаше по петите й като сянка и не грухтеше, а дуднеше нещо невнятно. Ала тя го разбираше и отвръщаше. По време на сиестата двамцата се излягаха в хамака на сянка под ореха, Невена му даваше да суче мляко от бутилка с биберон, докато заспиваше в скута й. А тя не смееше да мръдне, докато той не се пробуди.

Имаше и гересто

петле, което обичаше

да се качва на главата

й, за да наглежда - същински султан - своя харем от ярки.

В последните си земни години Невена се беше самозаточила в балканската си къща. Далече от светската суета и дебнещите я папараци, тя обитаваше своята сбъдната мечта.

Като неотлетяла на юг птица домът й се гушеше в това каменно гнездо - махалата Чомаците. Спохождаха го ветрове, които дъхтяха на дива чубрица и мента. Обгръщаха го непрогледни мъгли. Слънчеви лъчи се прецеждаха през широките длани на ореховите листи, а птиците от клонаците огласяха просторния двор.

Тук времето течеше в друго измерение. Човек забравяше за отминаването на дните в небитието на вечността. Датите в календара се объркваха като заплетено кълбо.

Невена отглеждаше

стадо кози,

предвождано от два пръча. Неописуема беше като козарка. На ранина изкарваше хайванчетата на паша. Босонога ги подбираше с кривака привечер.

Доеше до късно козите сама. Млякото им ухаеше на горски ягоди и диви теменуги. А какво сирене сиреше - пръстите да си оближеш!

В една есенна утрин, когато мъглите пълзят ниско, Ечка съгледала зад дувара подплашено сърненце. Изнурено от лутането в гората, то било дотолкова прегладняло, че захрупало доверчиво сенце от шепите й. Престрашило се сетне и прескочило дувара с навехнато краче. Харесал му гостоприемният двор и останало да презимува при нея.

Невена и Стоянка Мутафова в  гримьорната  в почивката  между две репетиции. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Невена и Стоянка Мутафова в гримьорната в почивката между две репетиции. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Ала напролет инстинктът го подмамил към родната гора. Не щеш ли, сръндаците го напъдили, защото им замирисало на хора и го прокудили от стадото.

Поредното сбогуване било удавено със сълзи. Сетне пролетните дъждове заличили дирите от неговите копитца. Дали стадото го е приело? И дали сръндаците са проумели, че

сърненцето не е било

при никакви хора,

а при Човек?!

Колко ли чудесии биха ни разказали безсловесните й любимци, “ако можеха да говорят”.

Невена разговаряше с цветята и дърветата, дори с камъните. И беше убедена, че я чуват и разбират.

Боднеше ли стрък в земята - захващаше се. Лозниците й бързо възлязоха до покрива, а зелените длани на листата им прегръщаха варосаните стени.

Последната роля на Невена Коканова е в тв сериала “Дунав мост”. Тук е с Мария Статулова и Христо Мутафчиев.
Последната роля на Невена Коканова е в тв сериала “Дунав мост”. Тук е с Мария Статулова и Христо Мутафчиев.
Нейните мушката избуяваха на туфи. Жълтите минзухари се перчеха напролет като пламъчета на вощеници, а кърпикожусите моравееха в предчувствие за настъпващата зима наесен. Много тъгуваше за белите анемонии, които герестото петле и харемът му от ярки безмилостно изкълваваха.

В навечерието на първия снимачен ден на филма “Вечери в Антимовският хан” Невена се завърна от Московския кинофестивал. Вера Марецкая, с която се беше твърде сприятелила, я запитала какво й предстои в киното и с кого. Ечка се похвалила, че най-после ще се снима в творба на любимия си автор Йордан Йовков и с най-добрия си приятел режисьор - сиреч моя милост.

Тогава голямата руска актриса уточнила, че не пита с кой режисьор, а с кой оператор - най-важното за една киноактриса.

И когато във “Вечери в Антимовския хан” Невена попълваше колекцията си от ханджийки - беше изиграла три все в мои филми - още на първия снимачен ден ми заяви: “Ти беше дотука, оттук насетне ще слушам оператора!”

Паметта ми е скътала още много чудати случки, една от друга по-налудничави. Вярвам, че успях да ви запозная с Невена Непознатата.

Звездата Коканова вие си познавахте от нейните героини и смъртите, с които бе умирала. За своя предпочитана филмова смърт тя си бе избрала кончината на любимата й роля на Сарандовица.

Неумолимата смърт вече я дебнеше. Обзеха я мрачни предчувствия за приближаващия край. Един ден

накладе голям огън

и изгори почти цялото

си минало - писмата

Така изглежда Невена по време на снимките на "Делници и празници"
Така изглежда Невена по време на снимките на "Делници и празници"
Дойде ред на хубавите й цветя - тя ги изравяше и в пръстени гърнета ги отнасяше на селските баби. Стариците й се отплащаха с дъхави дюли и пресни орехи.

А една от тях се тюхкала, че отдавна не е “идвала на гости”, защото никак не могли да я разубедят, че тя играе само на нейния телевизор, само за нея.

Години по-късно се върнах в каменното гнездо да диря скътаните си там спомени. Цареше безмълвна тишина. И изведнъж от старата липа се обади кукувица. “Кукувица наесен?! Причуло ми се е...” - помислих си. А тя си кукаше като напролет: “Тук съм... тук съм...”

Дали това пиле не е заело гласа на Невена?!

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X