Напишете дума/думи за търсене

Невена Коканова - човекът без дубъл

Колко много делници трябва да се извървят, за да настане кинопразник?

Под светлината на прожекторите се поднасят букети, нестихващите овации предизвикват безкрай поклони. И някой става звезда.

Така беше с Невена Коканова - още с появата си на екрана звездата блесна на челото й.

Последва дълга върволица от героини, с чиято житейска съдба тя е жива. И с чиито смърти умираше неведнъж. Днес творческият портрет на звездата Коканова е завършен и е достояние на киноведите.

Аз обаче искам да разкажа за Невена Непознатата, която познавах отблизо, за неповторимия човек. Всички твърдят, че незаменими хора няма. До един лъжат. Има! Това са люде без дубъл. Неповторими! Такава беше Невена. Позволете да ви запозная с нея.

Ако беше брак нашето приятелство - макар че хлевоустата мълва ни го е приписвала - отдавна да сме се развели. Но в приятелство като нашето развод не бива.

И ако любовта е до младост, приятелството е и отвъд гроба. Толкова години изминаха, откак Невена или, както аз я наричах Ечка, напусна завинаги земната юдол (мъчителен свят - бел. ред.), а аз все не мога да повярвам, че я няма, че смъртта е разтрогнала земното ни приятелство.

Може душите ни да се намерят отново там нейде в неведомото отвъдно, за да си доразкажем неказаното и споделим несподеленето. Дано!

Йордан Йовков беше

любимият писател

на Ечка. Неговото заглавие “Ако можеха да говорят” приляга напълно на разказа за нея и животните, застава като своеобразно мото.

Небивала хармония цареше помежду им. Колко кучета и котки я обкръжавха в този живот, не се наемам да изброя.

Но Ечка твърдеше, че еднакво обича всичките - както многодетните майки своята челяд.

Различни бяха само странните имена, с които ги кръщаваше. Последното й кученце Чучка беше странна кръстоска от всички породи на света.

А котката Туца беше толкова плодовита, че нейното поколение навярно и до днес изтребва мишките и плъховете в селските изби на махалата Чомаците в Еленския Балкан.

Подир едно пътуване до Индия успя да пренесе през границите с много премеждия маймунката Шашо. Този Шашо беше толкова шашав, че обърна жилището с главата надолу, докато заприлича на джунгла. След време със свито сърце и сълзи на очи Невена го даде в цирка.

След друго пътуване ми разказа, че на Птичия пазар в Москва се продавало малко крокодилче. Толкова малко, че могло да си живее във ваната. Само тънкото съдържание на нейната кесия я разколебало от покупката.

Невена беше ненадмината в опитомяването на животни и... хора. Но ако продължавам в същия дух, поменикът с нейните любимци ще се превърне в истинска менажерия. И все пак да не отмина прасенцето Добродушко, което й беше поднесено вместо букет от едни почитатели.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X