Напишете дума/думи за търсене

Невена Коканова - човекът без дубъл

Така  изглежда  Невена  Коканова в първите  си години в  Сатиричния театър.  СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Така изглежда Невена Коканова в първите си години в Сатиричния театър. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Добродушко тупуркаше по петите й като сянка и не грухтеше, а дуднеше нещо невнятно. Ала тя го разбираше и отвръщаше. По време на сиестата двамцата се излягаха в хамака на сянка под ореха, Невена му даваше да суче мляко от бутилка с биберон, докато заспиваше в скута й. А тя не смееше да мръдне, докато той не се пробуди.

Имаше и гересто

петле, което обичаше

да се качва на главата

й, за да наглежда - същински султан - своя харем от ярки.

В последните си земни години Невена се беше самозаточила в балканската си къща. Далече от светската суета и дебнещите я папараци, тя обитаваше своята сбъдната мечта.

Като неотлетяла на юг птица домът й се гушеше в това каменно гнездо - махалата Чомаците. Спохождаха го ветрове, които дъхтяха на дива чубрица и мента. Обгръщаха го непрогледни мъгли. Слънчеви лъчи се прецеждаха през широките длани на ореховите листи, а птиците от клонаците огласяха просторния двор.

Тук времето течеше в друго измерение. Човек забравяше за отминаването на дните в небитието на вечността. Датите в календара се объркваха като заплетено кълбо.

Невена отглеждаше

стадо кози,

предвождано от два пръча. Неописуема беше като козарка. На ранина изкарваше хайванчетата на паша. Босонога ги подбираше с кривака привечер.

Доеше до късно козите сама. Млякото им ухаеше на горски ягоди и диви теменуги. А какво сирене сиреше - пръстите да си оближеш!

В една есенна утрин, когато мъглите пълзят ниско, Ечка съгледала зад дувара подплашено сърненце. Изнурено от лутането в гората, то било дотолкова прегладняло, че захрупало доверчиво сенце от шепите й. Престрашило се сетне и прескочило дувара с навехнато краче. Харесал му гостоприемният двор и останало да презимува при нея.

Невена и Стоянка Мутафова в  гримьорната  в почивката  между две репетиции. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Невена и Стоянка Мутафова в гримьорната в почивката между две репетиции. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАНАМСКИ
Ала напролет инстинктът го подмамил към родната гора. Не щеш ли, сръндаците го напъдили, защото им замирисало на хора и го прокудили от стадото.

Поредното сбогуване било удавено със сълзи. Сетне пролетните дъждове заличили дирите от неговите копитца. Дали стадото го е приело? И дали сръндаците са проумели, че

сърненцето не е било

при никакви хора,

а при Човек?!

Колко ли чудесии биха ни разказали безсловесните й любимци, “ако можеха да говорят”.

Невена разговаряше с цветята и дърветата, дори с камъните. И беше убедена, че я чуват и разбират.

Боднеше ли стрък в земята - захващаше се. Лозниците й бързо възлязоха до покрива, а зелените длани на листата им прегръщаха варосаните стени.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X