Американската мечта на Томислава

Едва на 35 години българката Томислава Савчева-Петров изживява американската мечта. Тя работи в правния отдел на филмовата компания “Дисни” в Лос Анджелис, като късмет има не само в професионален план, но и в семеен - от 5 години е омъжена за Антоан, когото среща на един от най-хубавите християнски празници - Гергьовден. Двамата имат и 2 дъщерички - Пресияна Луси, която е на 4 г., и Вилиана Никол, която е на 3 г.

Савчева е родена в София в семейството на хирург и химичка. “Татко ми имаше голямо желание да бъде наследен в медицината, но и аз, и брат ми, който е съдия в Софийския районен съд, поехме своя път в сферата на правото”, разказва тя. Завършва Първа английска езикова гимназия в София и Немската гимназия като частна ученичка. Избира да учи европеистика с профил право в СУ “Св. Климент Охридски”, като паралелно завършва и втора специалност - международни отношения.

Още докато е студентка, заминава в САЩ на бригада. Работи на две места в малко градче до Сан Франциско. “Бях изключително впечатлена – от красивите пейзажи, от разнообразното общество, обединило хора от цял свят – и всички усмихнати, поздравявящи те по улицата. Тогава си поставих за цел да продължа образованието си в Америка”, спомня си Савчева. Започва да проучва различните университети. Избира да кандидатства в St. Thomas University в Маями. “За моя голяма радост, след интервю с директора на програмата бях приета магистратура по международно публично право”, казва българката.

“С много труд и безсънни нощи в библиотеката

постигнах един от най-високите успехи и получих стипендия за изключителни заслуги

След дипломирането си бях поканена от директора на програмата проф. Зигфрийд Виснер да продължа с докторантура, като бях удостоена с честта той лично да ми бъде дипломен ръководител. Никога няма да забравя този момент – плаках от радост”, спомня си Савчева. 

Тогава започнала да пише книгата си The Right to Culture in International Law (“Фундаменталното човешко право на култура в международноправовия режим”). Паралелно с това е поканена да работи по проект за трафика на хора, финансиран от Департамента по правосъдие в САЩ. “Създадохме академия, в която разработвахме и реализирахме програми за обучение на кадри – адвокати, съдии, прокурори, полицаи, здравни служители, учители, дипломати – за предотвратяване, идентифициране и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите. След като се преместих в Лос Анджелис, продължих това поприще като стажуващ адвокат в една от големите организации тук за борба с трафика на хора – CAST LA (Coalition to Abolish Slavery and Human Trafficking)”, разказва българката.

В “Дисни” започва работа съвсем неочаквано. След дълга почивка заради майчинството изпитала силното желание да си върне социалния живот и да настъпи педалите в кариерното си развитие. На обявата за работа попада случайно. Не оставя този шанс да ѝ се изплъзне и веднага кандидатства. Последвали кръгове от интервюта, които продължили няколко месеца. “Един ден, когато най-малко очаквах, се обадиха да ми кажат, че съм одобрена и мога да започна веднага”, спомня си Савчева.

В началото никак не ѝ било лесно. “Попаднах в една чужда за мен среда – корпоративна, динамична, с много напрежение и стрес.

Сблъсках се с убийствена конкуренция, с постоянното желание на всички във  всеки един момент да се доказват,

проявяват и издигат. Докато в университета в Маями бях посрещната с голям ентусиазъм като първата българка там, тук реакциите не бяха така топли, а по-скоро свързани с една подозрителност и възприемането ми като временен служител”, разказва тя.

Не позволила това да сломи ентусиазма ѝ. “Голяма роля изиграха моите родители, които всяка сутрин от България ме подкрепяха морално, повтаряйки ми, че мога, че имам потенциал, който трябва да покажа, и че колегите ми с нищо не ме превъзхождат. След разговорите с тях отивах с усмивка на работа и така неусетно отлетяха 2 години. В момента се чувствам спокойна, уверена в себе си и в работата си”, казва Савчева.

Колегите ѝ не знаели почти нищо за България. Често се случвало да бъркат страната ни с Боливия. “Имаха абстрактната представа за бедна малка държава – с грозни соцсгради и липса на инфраструктура - питали са ме дори дали имаме летище. Това, с което всички свързваха България, е бившето ѝ комунистическо минало и обвързаността с Русия”, спомня си юристката. Тя успява да осъвремени представите им, като след всяко връщане в България им носела сувенири, показвала им снимки и разказвала за празниците, ритуалите и традициите ни. 

Най-голямото предизвикателство за Савчева е да балансира работата и личния си живот. “Много от колегите ми приоритизират кариерата, нямат семейства и деца и не подозират какво ми коства да се измъкна незабелязано от бюрото ми, когато имам незавършени проекти, за да взема дъщерите си от детска градина, да прекарам време със съпруга и децата ни в парка, да ги приспим заедно, разказвайки приказка след приказка”, казва българката.

Тя участва в сделката, с която “Дисни” купи 21 Century Fox за впечатляващите 71,3 милиарда долара. “Това е сделка, променяща целия медиен пейзаж, позиционираща “Дисни” като една от най-големите медийни компании в света. Реализирането ѝ не бе лесно, имаше доста напрежение. “Дисни” бе принудена да вдигне офертата си в последния момент, след като “Компаст”, един от най-големите кабелни оператори в САЩ, изненадващо предложи 65 милиарда долара. Наддаването бе определено като една от

най-големите битки за активи в развлекателната индустрия”,

казва Савчева. Сделката вече е факт, а българката е ангажирана с друг проект, който разработва цялата компания - стрийминг услугата Disney+. Тя ще стартира през ноември и ще предлага съдържанието на “Дисни”, “Марвел”, “Пиксар”, Star Wars и “Нешънъл джиографик”. “Новата платформа е един от основните приоритети за 2019 г., като очакваме тя да се превърне в сериозен конкурент на Netflix”, казва Савчева.

В България се прибира всяка година, обикновено лятото. “За мен това е най-емоционалното, най-щастливото време, прекарано с родителите ми, с брат ми и племенничките ми”, категорична е юристката. Тази година завела децата на село, тъй като имат вила в Стара планина. Не пропуснали да се отбият и до Черно море. “Със съпруга ми се качихме на Белмекен, където напълно заредихме батериите”, казва Савчева и допълва: “Знам, че рано или късно ще се завърна в България. Видях много от света, научих много и продължавам да уча”.