Напишете дума/думи за търсене

Пандемии помогнали на Нютон и Шекспир да станат гениални

Знаете ли, че работата на Исак Нютон процъфтява по време на епидемия от чума? Заради затворения университет в Кеймбридж Нютон се оттегля в семейния си дом в Линкълншир, където получава такъв забележителен взрив на креативност, че полага основите на своите теории за гравитацията и за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Той остава във фамилното имение година и половина - период, наричан често „забележителната година на Нютон.

По-късно той ще каже пред един от ранните си биографи: „В онези дни бях в разцвета на своята епоха за изобретения, математика и философия, отколкото във времената след това.“

Може би най-голямото прозрение на Нютон през този период е законът за гравитацията - идея, която уж идва при него, сравнявайки падането на ябълка с движението на Луната в нейната орбита. Подобно на много митове, историята с ябълките изглежда правдоподобна - до имението наистина имало ябълково дърво.

Във всеки случай това прозрение е само отправна точка на разсъжденията му за гравитационното привличане. Нютон се фокусира обстойно върху математиката и физиката преди периода на изолация и продължава да го прави и след това.

Същото се отнася и за Уилям Шекспир, който пише най-добрите си стихотворения и пиеси, докато чумата принуждава лондонските театри да затворят врати.

Болестта е била почти постоянно присъствие в Англия по време на царуването на Елизабет I и на нейния наследник Джеймс I. Когато броят на починалите надхвърлил 30 седмично, лондонските театри затворили врати, принуждавайки театралните трупи да си почиват или да изнасят представления в провинцията. Когато през 1606 г. възникна особено гадна епидемия, Шекспир използва времето си добре, за да напише „Крал Лир”, „Макбет” и „Антоний и Клеопатра”.
Тогава, както и сега, лондончани били инструктирани да практикуват социално дистанциране. Било забранено на повече от шест души да присъстват на погребение, включително свещеникът и мъжете, които носят ковчега.

Когато по-ранно огнище на заразата затворило театрите през 1593 г., Шекспир пише стихотворението „Венера и Адонис”. Художникът Едвард Мунк, драматургът Томас Наш и поетът Джовани Бокачо също са били изключително продуктивни по време на пандемиите, случващи се по тяхно време.
Днес „възможността“, която ни предлага да работим от дома, е далеч от егалитарната. Тя е доста по-привилегирована за онези, които нямат деца, тичащи под бюрото.
За разлика от Шекспир Нютон няма деца и изглежда малко вероятно той да се включвал в готвенето и почистването в имението му. Той е отгледан от майка си и втория й съпруг, които не били особено заможни, но са имали слуги.
И със сигурност нито Шекспир, нито Нютон са имали достъп до телевизия и видеоигри.

Странното очакване, че човек трябва да бъде хиперпродуктивен, когато е под форма на домашния арест, съвсем разбираемо предизвиква отстъпление.
Първо, това поставя гротескно нереалистични очаквания на онези, които се справят с далеч от нормалните условия на труд. И второ, Нютон и Шекспир са били творчески богове и ние, смъртните, не трябва да се срамуваме от по-ниските ни постижения.
Може би малцина от нас някога ще достигнат Нютонови или Шшекспирови висоти, но нищо не ни пречи да изтупаме от прахоляка доволно забравени проекти и вдъхновение.
Но запомнете най-важното - грижете се за себе си и за хората около вас. Не е нужно да научавате нов език, да свирите на музикален инструмент, да напишете сценарий или да откриете Теорията на щастието. Само преминаването през онова, което предстои, е достатъчно.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X