Напишете дума/думи за търсене

Любовите на Дора Габе

Преди 135 години, на 28 август 1886 г. в добричкото село Харманлък, днес известно под името Дъбовик, се ражда Теодора (Дора) Петрова Габе. Бащата - Пейсах (Петър) Израелевич Габе е руски еврейн, общественик и публицист, преселил се в България през 1884 г. заради гонения на евреите в Русия. Майката - Екатерина Дуел е украинка, която след раждането на Дора започва да лекува и акушира местните жени.

В Добричко има много пустеещи земи и трудолюбивият и предприемчив Петър Габе за няколко години модернизира земеделието и става един от най-богатите земевладелци в района.

"Аз съм от еврейски произход, и то съвсем чист, без никаква примес. Баща ми е от рода на левитите. В целия негов род не е имало търговци, а само учители равини, хора, които имат чисто духовни интереси..."
Това са думи на самата Дора Габе пред литературния историк проф. Иван Сарандев. А на литературния критик Любен Георгиев тя разказва, че като девойка носела брич, яздела коне и имала собствен кабриолет.
Точно такава я вижда младият Йордан Йовков, чието семейство след 1900 г. се премества да живее в Добруджа - в. Долно Изворово. Йовков е приятел с брат й Израел и често гостува на семейство Габе.

Писателят се влюбва горещо в Дора, но поради вродената си стеснителност се бои да признае чувствата си.
Може би за да се осбоди от тях, я прави прототип на героинята Нона в повестта си "Чифликът край границата". В едноименния филм ролята беше поверена на Доротея Тончева.

Дора Габе получава изключително солидно за времето си образование. Завършва гимназия във Варна, учи естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 - 1906). През 1907 г. е една година учителка в Добрич.

После

животът й се превръща

в разтърсващ роман, изпълнен

с много поезия, любов, страсти

и разочарования, интересни мъже

творчески и всякакви приключения.

Дора Габе не оставя никого равнодушен около себе си - било с лириката, било с красотата си, било с интелекта си.

Смята се, че първата българска поетеса е Екатерина Ненчева. Тя е родена на 1 май 1885 г. и е по-голяма от Дора с 15 месеца. Но Дора я изпреварва с една година и през 1908 г. излиза нейната стихосбирка "Теменуги" - първата на жена поетеса в българската литература. Ненчeва издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки" през следващата 1909 г. Елисавета Багряна отпечатва своята първа книга - "Вечната и святата", чак през 1927 г.

Поетичният дебют на Дора Габе е в шуменското списание "Медина", в което през 1900 г. е публикувано стихотворението "Пролет". Тогава бъдещата поетеса е само на 13-14 години. Истинското й навлизане в литературата е със стихотворенията, поместени в списанията "Мисъл", "Демократичен преглед" и "Ново общество" през 1905-1906 г.

През същата 1905 г. Доре Габе се запознава с Пейо Яворов и това ще донесе сериозни творчески и лични преживявания на начинаещата поетеса. "През този ден, когато се видяхме с Яворов - разказва Дора на проф. Пенчо Данчев през април 1960 г. - бяхме решили да ходим на баня. Отидохме в Народната библиотека, където той беше библиотекар. Екатерина Ненчева ме запозна. Видах един мургав човек с възпалени зачервени очи. После се оказа, че Яворов по това време боледувал от очи. Той ни посрещна любезно, попита ни къде отиваме. Ние, разбира се, не казахме, че отиваме на баня. Тогава нравите бяха особени. Беше просто неприлично да се каже, особено от млади момичета, че отиват на баня. Казахме, че сме излезли да се поразходим до Павлово..."
Яворов тръгва с тях. Разхождат се, после сядат в една бирария. Поетът купува голям букет и го подарява на Дора Габе. На връщане докато вървят покрай Перловската река, която по онова време е доста по-пълноводна, Дора къса цветята и ги хвърля във водата.

На другия ден Яворов

отива в стаята на двете

момичета в хотел "Империал"

с голям букет

за красивата добруджанка. На въпроса й защо пак й носи цветя, Яворов вкарва в действие поетичната си фантазия: "Вие вчера хвърляхте цветята едно по едно в реката. Аз мислех, че вие ги изпратихте до мен. Ето, аз ги получих, събрах букета отново и ви ги поднасям пак..." 

Яворов редактира първите й стихове, а някои дори дописва. Тя приема намесата на опитния поет и по-късно тези творби са включени в първата й книга "Теменуги" (1908). Повечето от стиховете в нея са в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм, но в някои отчетливо личи влиянието на налагащия се символизъм. Редактор на стиховете е Пейо Яворов, но съставител на книжката е Боян Пенев, който плаща отпечатването й. 

Пейо Яворов
Пейо Яворов

Когато се запознава с Яворов Дора Габе е 18-19-годишна и много красива. Литературният историк Стефан Памуков преди време откри неизвестни писма, които доказват, че взаимоотношенията между двамата не са били само платонически.

Флиртът помежду им сигурно запалва и сърдечни чувства. Но колко силни и пламенни са те? Има автори, които смятат, че не Мина и Лора, а Дора е голямата изпепеляваща любов на поета. В едно от първите си писма до Дора, Яворов й задава многозначителния въпрос: "Вие знаете ли цената на душата си?" Към текста са прикрепени и следните стихове:

Под нежната омая на вечер

замечтана

и двамата ний горим! -

не идвай пак при мен...

В друго писмо от 12 юни 1905 г. Яворов пише: "Но вие знаете - моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене - даже ако ми кажете да се обеся". В същото време обаче в книжка 6 на сп. "Мисъл" публикува три стохотворения с посвещението "На г-ца Дора Г. - "Самота", "Дни в нощта" и "Угасна ден".

Пейо Яворов преживява тежко решението на Дора Габе да замине да учи в чужбина. Пред приятели споделя, че изкарал мъчителна безсънна нощ, след като тя му съобщила за заминаването си. Чувствал се не само предаден и изоставен, но и с до кръв наранено сърце. На сутринта отишъл да се сбогува с Дора в хотела й. Подарил й книга на Хайне с посвещението: "На първата българска поетеса Дора Габе."
Кореспонденцията между двамата продължава и след като Дора отива да учи в Швейцария. "Заминах най-напред за Женева -разказва поетесата. - Яворов продължаваше да ми пише. И в Женева се намери един П. Р., един клюкарин, който ходеше като сянка подире ми. И аз го изпъдих. Тогава той направи интриги, такива мръсни интриги, че Яворов беше принуден да ми напише много грубо писмо. Когато получих това писмо, то ме разтърси цялата..."

В инициалите П.Р. Стефан Памуков разшифрова името на Петко Росен. Като близък другар на Яворов по македонска линия, Петко не можел да приеме, че скъпата на сърцето на поета Дора Габе общува и с други мъже. Когато я пита какво липсва на Яворов, тя гневно отговаря: "Такъв мъж аз не искам!" След години в спомените си Дора Габе пише:

"Не ми хареса от пръв

поглед: сух, чер, с коса

над веждите, очите му нямаха

израз, защото го боляха.

Само гласът му беше хубав.

Не само хубав - топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета..."

Петко Росен разказва всичко на приятеля си Яворов. Освен това Петър Габе му дава две писма на дъщеря си до него, в които тя не се изразява особено ласкаво за Пейо. "И така се свърши. Човекът повече не ми писа", слага точка Дора Габе. Става дума за декември 1905 г.
Стефан Памуков обаче открива една илюстрована картичка, която Яворов изпраща на Дора за Новата 1906 г. На картичката пише: "Днес е първият ден на новата година. Мене ме е страх да почна в лошо настроение против лице, на което тъй много доброжелателствувам. Като забравям миналото, прав или крив, аз го прощавам изцяло."
Пред проф. Пенчо Данчев през 1960 г. Дора Габе казва: "Пейо беше страшно ревнив и честолюбив. Връщам се аз от Женева, а той при срещата си с мене любезен, но официален и хладен: "Да, госпожице", "Моля, госпожице..." И отношенията ни бяха скъсани."

През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия. Преди да замине тя идва от чифлика на баща си в София, за да си извади паспорт. Уговаря среща с Яворов в ресторант на ул. "Алабин". Преди той да дойде, в ресторанта влиза висок, строен младеж с брада. Подава ръка на Дора: "Аз се казвам Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае." После сяда до нея на масата. Така започва техният роман, за който Яворов няма да им прости до края на дните си.
Яворовото стихотворение "Недей се връща" е горестен вопъл по една изгубена любов:

Ти грееш в споменът

на миналите дни,

мъртва навсегда!

Мъртва навсегда.

Дора Габе отговаря с "Женска кръв". Тази творба е посветена на Яворов и по изричното желание на поетесата е публикувана след смъртта й:

Женска кръв...

Кръвта, която съзидава

светове от нежност,

скръб и слава,

мисли за нощта,

болката от всичко,

ревността до смърт,

любовта езическа.

Езически да вярваш

и да криеш по езически

от всичко,

че обичаш...

А твойта сянка

идва и ме пита

нося ли от "болката"

в очите си.

Нали ти

на нея ме разпъна пръв!

Свещена и греховна

женска кръв.

Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той е бил не просто нейният учител по поезия - дълбоко влюбен в нея и амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота й.

"Какво е творчеството" - ще каже след години Дора Габе. И сама си отговаря: "Болка, страдание, мъка, сълза по нещо или по някого. Поезията е поглед към света през сълза..."

В книгата си "Книга за мъртвите ми приятели" Стефан Цанев разказва как през 1964 г. в Чирпан Дора Габе за пръв път признава за любовта си с Яворов. От сцената на местното читалище тя прочита няколко писма на поета до нея, писани през 1905 г.: "Аз Ви обикнах от първото виждане и се уплаших за Вас. Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение - додето съм с ума си поне! - Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете!"

Когато е вече на преклонна възраст, критикът Владимир Каракашев я пита с какво помни Яворов. След дълга пауза, тя въздъхва: "Много буен младеж беше..."

В цитирания вече разговор с Пенчо Данчев Дора Габе прави смайващо признание:

"...Когато се случи семейната му катастрофа на Яворов - б.а.),

когато ослепя, пак идваше

често у нас. По едно време

бях решила да се разделя

с Боян Пенев и да свържа

живота си с Яворов.

Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари - самоуби се."

Това признание литературния критик проф. Пенчо Данчев записва в дневника си с дата 16 април 1960 г., но този факт никога не придобива публичност. Сега вече можем да го прочетем в книгата му "Полемични записки. Из литературния живот преди 1989 г." на издателство "Захарий Стоянов".

Но да се върнем пак в онзи ресторант на ул. "Алабин", където през 1907 г. шуменецът Боян Пенев се самозапознава с добружанката Дора. Той знае, че тя и Яворов изживяват любовен романс, но започва да пише прочувствени писма на Дора, когато е в чужбина, и да я залива с водопад от думи и чувства, когато тя се върне в България. Казава й, че е пленен от нейната нежност, големите й очи и красивата като на лебед шия.

След драматичната си раздяла с Яворов Дора Габе не издържа на атаките и пада в плен на упорития си ухажьор. На 7 януари 1909 г. двамата вдигат сватба в Добрич, където баща й вече е най-богатият земевладелец. Булката еврейка приема християнската вяра. "Кръстницата ме повика в другата стая и ме облече във великолепна рокля. Сложи ми воали, все едно, че съм се родила в приказка", спомня си по-късно поетесата. 

Боян Пенев
Боян Пенев

Боян Пенев е силно влюбен в красивата брюнетка. "Да би могла да разбереш ти, която не мога да отделя никак от себе си, колко много, колко много те обичам", пише й той през август 1910 г.

Но всъщност той обича жена си най-много след работата си, както Ботев - Венета после Отечеството. На 27 години става доцент в СУ и започва да преподава българска литература. Амбицията му е да блесне пред студентите и да стане професор. Освен това рисува, свири на различни инструменти, пише литературна критика, превежда, занимава се с есперанто и какво ли още не.

Дора забременява.

Той признава, че не може

да се грижи и за дете

и я кара да абортира.

Тя го прави пред есента на 1911 г. във виенска болница. Но се получават усложнения и става ясно, че повече не може да има деца. Дора изживява много тежко това, него също го мъчат тежки угризения.

През следващите 2-3 години двамата пътуват в Германия, Италия и Швейцария, опитват да възродят любовта си, но бракът им е вече сериозно пропукан. Боян Пенев става професор, ухажван е от свои студентки и се впуска в много любовни авантюри. Залюбва се дори с приятелката на жена си - Маруся Каспирович, както и с дъщерята на проф. Любомир Милетич - Олга.

През 1922 г. в Мюнхен Олга му ражда син Владимир. Боян и Дора ту се разделят, ту се събират, ту се карат неистово, ту плачат, че не могат един без друг. Тя признава, че той има право на собствен живот и въпреки че таи много обиди, не го осъжда. "И аз го оставих както иска, така да живее - споделя по-късно поетесата, - с една любов, втора, трета... После пак се върне, прегърнем се и туй-то.."

Търпението на Дора Габе обаче свършва, когато през 1924 г. Боян Пенев се влюбва в Елисавета Багряна. Той води семинар по поетично майсторство и под негово влияние Багряна започва да пише в сободен стих. Те не крият любовта си, но и двамата са семейни. Поетесата - за офицера Иван Шапкарев, имат и пет-годишен син. Багряна напуска съпруга си точно на 16 април 1925 г. - деня на атентата в храма "Света неделя". Шапкарев закъснява за опелото на убития от червени терористи ген. Константин Георгиев и остава жив. 

Дора Габе и Елисавета Багряна
Дора Габе и Елисавета Багряна

След години Багряна разказва как отишла при Боян Пенев с бяла рокля, бледорозова касторенена шапка и бледорозови ръкавици. Той я оглежда и прошепва: "Ти си като видение от друг свят..." И двамата напускат домовете си и заживяват на квартира.

Секретарката на Багряна Надя Петкова преди години казва следното: "Багряна ми е признавала, че е забременяла почти в началото на връзката си с Боян. Той я молел на колене да роди детето, с което съпругата му не могла да го дари. Багряна обаче отказала." Не е известно дали Дора Габе знае този факт.

Багряна се развежда с офицера Шапкарев, а

бракоразводното дело

на Боян Пенев с Дора Габе

е насрочено за 15 юли 1927 г.

Само месец преди това обаче

съвсем неочаквано професорът

умира едва на 46 години

от усложнения след операция от апендисит.

Така се потвръждава неговият страх, за който често говорел, че ще умре млад. Но още преди това Дора Габе се залюбва с 9-години по-младия от нея поет Йордан Бакалов, вече подписващ стихотворенията си с псевдонима Стубел. Тя го нарича "Дак" или "детко". Ето откъси от най-красивото писмо на Дора до Стубел, датирано на 3 април 1924 г.:
"Дак, скъпия ми, не зная дали днешния ден не беше сън. Ходих тая заран в Арбанаси, болярско село под Търново, запазено с всичките си къщи отпреди толкова века. Ще ти разправям много за него..."
След като възторжено и поетично описва преживяванията си в селото и манастира "Св. Троица", тя възкликва:

"... Но и това не издържах докрай, а се завтекох през двора и тъй силно прегърнах зарзалата, че усещах твоята прегръдка. Луда бях, Дак, луда! Цветята на дървото ме гледаха в очите, бяла топлина ме заливаше, усещах как в дървото има живот и пролетта се е пробудила в него и че никакви небесни сили не могат да спрат лудата младост, коато се пробужда в жилите. Дак! Не зная кое е истина и кое е лъжа и не зная де почва и де свържва грехът. Тъй съм заблудена и без път! Само инстинктът ме води - веднъж към хубаво и понякога към лошо..."
Йордан Стубел й посвещава първата си стихосбирка - "Съдба" и специално за нея са стиховете:

Езичнице, родена и некръстена,

над мен горят запалени стрели.

Вземи ме със прегръдката и пръстена

и с твойта кръв и вечност ме стопли.

В анкетата си с проф. Иван Сарандев Дора казва, че Стубел бил като дете - завеян, странен. А пред приятелка след годинип признава: "Така ме обичаше, нямаш представа, луд беше за мене и ме ревнуваше много, ей тъй, без нищо". Когато са разделени двамата водят дълга кореспонденция. Йордан Стубел й признава, че ще бъде истински щастлив, когато се оженят, и Дора веднага къса връзката си с него.
След смъртта на Боян Пенев освен Стубел много известни и не толкова известни мъже не крият чувствата си към Дора и правят всичко, за да спечелят благоговението й. Единственият, за когото тя споделя, че е искала да се омъжи, е дипломатът Тодор Христов. Той обаче умира изненадващо от сърце през 1944 г. като пълномошен министър в Москва.

Вещият за писателските интимности

Радой Ралин разказвал,

че Дора Габе имала романтична

връзка и с първия меценат

на българските писатели

- Васил Петрович.

Именно той дарява на СБП красивата си къща в Хисаря. Може и да е прав Радой Ралин - той пребивава и твори често и дълго в къщата, която е превърната в творчески дом на писателите. Според него Дора и Петрович често идвали заедно в Хисаря.

През 1932 г. Дора Габе изживява кратка, но шеметна и луда любов със словашкия поет Витесвал Незвал. Той е на 32 години, тя - на 46. Но какво е тази разлика пред красотата на една поетеса?! Доказателство за тази любов са страстните писма, които двамата си разменят след красивото приключение.

Незвал:

"Единствената твоя дума, която би ми казала, че си поне малко моя, би направила от мене щастлив човек. (...) С тебе съм, любима, чакам, чакам писмо, телеграма, чакам нашата среща, тебе, очите ти, твоите усти, тебе цялата."

Габе:

"Мой скъпи приятелю, не се сърди за моето мълчание. (...) Първите дни след вашето заминаване бяха тежки, не бях в състояние да говоря, никъде не ходех."

Незвал:

"Дорушко моя... на две крачки от мене е леглото, в което всяка нощ мисля за теб. (...) Дните , които преживяхме заедно, минават пред мене като филм на забавен каданс."
Габе:

"Твоето писмо е до възглавницата ми - препрочетох го много пъти, нищо не мога да върша, само мога да чета твоите писма и твоите поеми, имам желанието да изкрещя твоето име на всяко същество, което може да ме чуе!"

Незвал: " Целувам те, Дорушка, по всички места, които са били мои..."

И т.н, и т.н... Вдъхновен от българската поетеса Незвал написва романа "Като две капки вода". В него дарственият надпис гласи - "На милата Дора - Константина в този роман".
Пак на Дора Габе е посветена любовната елегия "Сбогом и кърпичка". Тя е преведена на български от... Елисавета Багряна:

Сбогом - от всичко накрая

това ли остава?

Толкова по-зле, несбъдни

мечти и слова.

Искаме среща?

Защо се делиме тогава?

Сбогом и кърпичка.

Наша съдба е това...

След любов, връзки и приятелства с много мъже, съдбата на Дора Габе е да завърши живота си в самота. След 1994 г. тя пише предимно стихове за деца. Занимава се активно с преводаческа дейност и е дългогодишен председател на ПЕН-клуба. През годините получава всички възможни отличия и награди, давани на творци в България. Умира на 95 години на 16 ноември 1983 г. 

Автор е на 98 книги, издадени в тираж 1 903 500 екземпляра. За най-добра и най-зряла се смята стихосбирката й "Почакай, слънце"...

Почакай, слънце.

Аз не съм готова

за следващата нощ -

денят ми не е свършен още!

Не се преборих със съвестта си, -

за да й давам право на почивка.

Току-що се научих да говоря

със камъните и дърветата

и още не запълних своя ден

със мъдростта им.

А ти ме караш да си лягам

и си отиваш тъй спокойно

и тържествено

с огреяните върхове на Витоша,

със подновените от багрите на залеза селца,

с илюзии за утрешния ден!

Почакай, дай ми време

да разбера как може да се спи

във тоя разтревожен свят,

когато е безсънието съвест,

а съвестта е ден?

Почакай, слънце!

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X