възпитание

Учили са ни да се съобразяваме с всички, да бъдем мили и добри с близки и непознати, да внимаваме какво говорим, колко силно говорим, колко гръмко се смеем.

Смята се, че домашният любимец развива у детето чувство на отговорност и желание да се грижи за по-слабите. Но родителите са тези, които трябва да го водят по този път.

Сигурно не помните много от предучилищното си детство или пък от първите школски години. Но легенди се носят за това колко разсеяно човече сте били като дете.

Вече съм на 44 години, а и това лято чух от баща си “малко те бих навремето”. Поводът бе, че запалих огън на суха поляна и за малко не опожарих и съседната гора.

Че се раждат като малки пролетни листенца, вярно е. Нежни и крехки, току-що обърнали за първи път очи към слънцето. Но наистина ли този лист е бял и можем да пишем върху него,

Всеки родител иска да насърчи детето си, да го окуражи, да му вдъхне самочувствие. Но понякога неусетно минаваме границата и похвалите вместо полезни стават вредни.

Разговаряме, споделяме, обичаме децата си, но трябва ли да сме приятели с тях? А възможно ли е? Къде е границата и нужно ли е да има такава? А имат ли значение половете на големите и малките за

Колкото и добре да изглеждаме, колкото и стилно да сме облечени, ако нашите маниери не са безупречни, бихме могли да се изложим навсякъде. Правилата на етикета, които ще прочетете,

Ежедневно оправдаваме поведението си с нервност, а съзнаваме ли какво причиняваме на околните и най-вече на децата си с тази наша вечна нервност? Миналата година излезе изследване на деца във Варна,

Днес да си самотен родител е толкова често срещано, че изобщо не се приема за някаква аномалия, напротив. Започнали сме да гледаме на здравите семейни единици като на рядкост, а често и като на факт,