история

Скъпа редакция, Пиша това писмо с помощта на моята внучка, тъй като отдавна зрението ми е отслабено, а и - да си призная честно, не съм много грамотен човек.

Уважаема редакция, Днес ще ви разкажа моята история, защото искам с нея да пожелая на повече жени да бъдат обичани и щастливи. Дълги години прекарах по болници, защото имам болно сърце.

Уважаеми читатели, Пиша ви от едно затънтено селце в Северозападна България. Тук съм се родила и тук живея вече 44 години. Тук са моите родители и няколко приятели,

Кинофестивалът „Златна Роза“ във Варна преди около месец... В края на една от прожекциите публиката взривява салона. Ако се заслушаш в аплодисментите, ще чуеш и еуфория, и мъничко носталгия,

Това е вторият ви проект след книжката за Левски. Разкажете първо с повече детайли какво представляват двете книжки? Райчин: Да, това е вторият ни, но далеч не последният ни общ проект с Ивайло.

Скъпа редакция, Осмелих се да ви напиша моята любовна история, защото вярвам, че във вашите очи и в очите на вашите читатели ще открия широкоскроени хора, а не омраза и обвинение.

Историята на филма "Дъвка за балончета" започва преди 10 години, когато нейните сценаристи пишат първите редове и рисуват началните щрихи на своите герои.

Когато станах възрастна, тоест след моята 25-годишнина, аз разбрах, че всички хора на този свят ще ме раняват винаги, ако аз не обикна себе си.

Писател и драматург, автор на книгите: “18% сиво” - преиздавана девет пъти, за която печели наградите “Роман на годината на Фондация Едуард Вик” и “Цветето на читателите на Хеликон”,

Съдбата понякога ни поднася настина изненадващи обрати. Всеки от нас се е сблъсквал със странни съвпадения в живота си. За скептиците те се дължат единствено на закона за вероятностите.