Кога котката е ядосана

Сигурно почти всички стопани на домашни любимци са уверени, че разпознават емоциите на питомците си и по-специално кога котките им са гневни. След време, когато живеем с тях, започваме да си мислим, че можем да разпознаем кои мъркания означават "Храни ме" и кои "Нещо не е наред". Но ново изследване, публикувано в Frontiers in Ethology, поставя под въпрос дали наистина разчитаме поведението на нашите котки толкова добре, колкото си мислим. Според данните от изследването, един от всеки четирима възрастни неправилно интерпретират поведението на котките си, особено когато те се опитват да изразят дискомфорт или раздразнение.

Проучването е проведено онлайн с 368 възрастни участници, предава Петрана Радулович за Kinship.com. Те отговорили на въпроси относно своите знания за котки, а след това гледали 10 кратки видеоклипа, показващи котки в игра с хора. Участниците трябвало да категоризират взаимодействията като „положително", „отрицателно" или „не съм сигурен", а също така да определят настроението на котката, като изберат от десет възможности: щастлива, любопитна, разочарована, ядосана, отпусната, отегчена, стресирана, игрива, изплашена или друго.

След гледането на видеоклиповете, участниците били попитани как биха реагирали в съответната ситуация, като получили девет възможности за отговор — от поглаждане на котката до отдалечаване от нея.

Изследователите установили, че 23,3% от участниците не успели да разпознаят негативните настроения на котките, когато те показвали явни признаци на дискомфорт, като съскане или притиснати уши. Когато обаче се касаело за по-субтилни езикови знаци, като напрегната стойка или променени мустачки, процентът на грешните интерпретации скочил до 48,7%.

В допълнение, половината от участниците гледали образователно видео, обясняващо езика на тялото на котките, докато контролната група гледала видео за основна грижа за котки. Целта на екипа била да провери дали краткото обучение ще подобри разпознаването на котешките сигнали.

Резултатите показали, че тези, които гледали образователното видео, се чувствали по-уверени в способността си да разчитат котешкото поведение. Въпреки това, обучението не довело до голямо подобрение в разпознаването на по-субтилни знаци — дори напротив, способността за разпознаване на такива сигнали намаляла с почти 19%.

Най-забележителното откритие било, че дори когато участниците правилно разпознали негативното поведение, много от тях все пак избрали да продължат да взаимодействат с котката. Притеснително е, че 44,4% от участниците, които успели да забележат негативни сигнали, като напрегнато тяло или съскане, все пак решили да се приближат или да погалят котката.

Изследователите посочват, че тези проблеми — неспособността да разпознаем котешките сигнали за дискомфорт и изборът да продължим взаимодействието след разпознаването на стресираното поведение — изискват различни подходи за решаване.

Според Юлия С. Л. Хенинг, ръководител на изследването, ако не разпознаваме сигналите за дистанциране, образованието трябва да подобри разбирането за котешкото поведение. За тези, които могат да разпознават сигналите, подходът може да бъде по-индивидуализиран, като се изследват причините за неправилния избор на взаимодействие.

Също така, изследването подчертава, че продължаването на взаимодействието със стресирана котка може да има сериозни последствия за самата котка и за стопанина. Например, много хора погрешно интерпретират разкрития корем на котката като покана за поглаждане, докато всъщност това може да бъде защитна поза, която активира котешките нокти. Прекомерното стимулиране на нервна котка може да доведе до драскотини или ухапвания.

Когато котката показва признаци на стрес или дискомфорт, най-доброто нещо, което можете да направите, е да ѝ осигурите пространство и време да се успокои. Въпреки че може да се изкушавате да се опитате да я успокоите с погалвания, трябва да помним, че котките комуникират по различен начин от хората и понякога най-доброто, което можем да направим, е просто да се оттеглим и да ѝ дадем необходимото пространство.