Някои събития в живота ни непрекъснато се повтарят. И като че ли по-често става въпрос за неприятни събития.
Например, редовно в обкръжението ни може да има хора, от които сме неприятно разочаровани. Или пък да попадаме в ситуации, в които редовно се повтарят определени неща като смяна на работата или конфликт с колега или с шефа. Или пък сме пред поредна болезнена раздяла с партньора.
Всички подобни ситуации, които се повтарят, имат определен модел, по който се движим. Обикновено, това е защото и ние правим едни и същи грешки и е време да променим ситуацията.
Това се случва вероятно, защото в несъзнаваното ни е закодирана определена програма, която по някаква причина трябва да повтаряме от време на време. Не го осъзнаваме, но стъпваме на едни и същи грешни стъпала със завидна редовност.
Проблемът е, че нашият свят, който включва и близките ни хора, е много субективен - светът ни е изграден от правила, които сме усвоили от детството, в резултат на влиянието на родителите ни и на околната среда.
Тези правила се намират дълбоко в несъзнаваното и само ако ги идентифицираме в процеса на работа върху тях, разбираме какво не е наред. Защото ситуациите се повтарят, ако продължаваме да следваме тези правила.
Например конфликтите с шефа на всяка работа могат да дойдат от следването на правилото: „Правя нещата напук на родителя". Като не се подчиняваме на шефа, ние сякаш отново и отново се борим с родителската фигура, която сме имали в детството си, опитвайки се да я „победим". И най-често, както и в детството - това не се получава.
В личния си живот избираме партньор, опитвайки се да реализираме правилото от детството: „Трябва да бъда обичан и носен на ръце", което може и съвсем да не сме имали в детството си. И ако родителят е бил студен и отчужден, често избираме партньор според тези характеристики, в опит да разрешим дългогодишен конфликт именно от онези години, без да подозираме каква е същността на поведението ни в действителност.
И накратко същността на тези повтарящи се действия, са резултат на това, че в детството светът ни въздейства и тези заключения, които сме направили тогава, не стигат доникъде, когато пораснем. Започваме да създаваме света около нас „за себе си". А правилата от детството влияят пряко върху реализацията на този свят.
Ако вярваме, че в детството сме били предадени, то тези ситуации ще се повтарят и в зряла възраст, Ако вярваме, че светът е враждебен, то не е изненадващо, че в зряла възраст ще сме заобиколени от много „нападателни" хора. Стига да не се променят правилата, научени в детството.
Проблемът е, че много стресиращи ситуации (когато целият ви живот лети пред очите ви) или терапията могат да ги променят от време на време. Другите възможности, за съжаление, са отрязани от несъзнаваното.
Защо събитията в живота продължават да се повтарят?
За да идентифицираме модела на това, което се повтаря и ни пречи, може да вземем предвид следното:
- В коя област от живота наблюдаваме тези неща да се повтарят.
- Какво искаме да получите от съответния човек и не получаваме (одобрение, приемане и т.н.).
- Какво би се променило за нас, ако все пак го получим.
- С кой родител или роднина може да сме създали подобен дефицит и защо.
Отговаряйки си на тези въпроси, може поне да разберем основата за повтарянето на ситуациите и да ги доведем до ниво на осъзнаване. А това е първата важна крачка за преодоляването им.
Коментари (0)
Вашият коментар