Нелегалното отглеждане на диви животни — особено хищници — по домовете набира тревожна популярност. От САЩ до България, незаконни трофеи се превръщат в „статусни символи", но често с трагични последици за човека и животното.
Минг в Харлем: тигърът, който спеше на легло
Антоан Йейтс беше мъж с нестандартна идея за любов към животните. Медицински служител и самопровъзгласил се „пазител на дивата природа", той не просто обичаше котки — той живееше с 180-килограмов бенгалски тигър на име Минг в апартамент на петия етаж на жилищен блок в Харлем, Ню Йорк. Всичко започнало с малко лъвче, което той приютил. После добавил игуана, змия, алигатор. Когато взел Минг, той още бил бебе, но израснал заедно с Йейтс – в стая с телевизор, климатик и двойно легло. Антоан го хранил с цели пилета и пържоли от месарницата, понякога по 10–12 кг месо на ден.
Съседите започнали да подозират нещо, но се страхували да говорят. Миризмата на урина, дребни вибрации в стените, викове от Йейтс „Минг, не сега!" – всичко сочело към нещо необичайно. Истината излезе наяве едва когато самият Йейтс бил приет в болница със сериозни разкъсвания. Лекарите подали сигнал. В акция с камера и стреличка, монтирана на прът, полицаите обездвижили Минг. Кадрите, излъчени по CNN, показаха огромното животно да реве от объркване, затворено в тесен апартамент.
Антоан Йейтс прекара пет месеца в затвора. „Не съжалявам", каза той по-късно. „Минг беше част от мен." След ареста той даде множество интервюта и дори опита да издаде мемоари. Минг бе преместен в приют за големи котки в Охайо, където почина през 2019 г. на 17-годишна възраст.
Луис и Мока: тигърче в спортна кола
Луис Валентиа, 18-годишен от Калифорния, не бе известен с интелект или дълбоки размишления. Но когато реши да купи бенгалски тигър от черния пазар в Тихуана, той вярваше, че ще стане звезда. Тигърчето – едва 3-месечно – било скрито под одеяло в задната седалка на неговото Chevrolet Camaro, докато преминавал границата към САЩ. Пред митничарите Луис твърдял, че това е "една по-едра котка, екзотична порода".
Но митническите служители забелязали, че животното е прекалено тихо — и прекалено голямо. След проверка разкрили, че това е застрашен вид — бенгалски тигър, нелегално изнесен. Малкият Мока бил слабо обезводнен и стресиран, но все още в добро здраве. Предаден е на Сан Диего Зоо за рехабилитация, а Валентиа е осъден на 6 месеца затвор и глоба.
„Мислех, че ще стане хит в TikTok", казал той по време на разпитите. „Не исках да му навредя." Истината обаче е, че Мока е бил в опасност — без необходимите ваксини, в шумна и неподходяща среда, застрашен от паника или жажда.
Лъвчета за лайкове
На 40 км от Банкок, в район, където бетонът се редува със захарна тръстика и незаконни ферми, се намират най-доходоносните производители на „селфи-звезди" – бели и африкански лъвчета, излюпвани за пазар на суета. Разследване на Wildlife Friends Foundation Thailand разкри, че десетки новородени лъвчета се продават на заможни местни инфлуенсъри и предприемачи, желаещи да имат екзотично животно за няколко фотосесии.
Жена с 200 хиляди последователи публикува видео как храни лъвче с биберон. Надписът гласи: „King Leo loves me". Истината зад кадъра е мрачна – лъвчето е отнето от майка си дни след раждането, угоявано с боза и държано в бетонна клетка. То няма шанс да живее в природата. След 6 месеца, когато порасне, става опасно и обикновено бива изоставено или убито.
Фермите продават животни на черно за до 15 000 долара. „Това не са домашни любимци – това са символи на човешко его", казва един от ветеринарите от организацията. Властите не действат решително – въпреки че търговията е незаконна, глобите са минимални и фермерите плащат с усмивка. Лъвчетата обаче не оцеляват.
Дивото не е украса
Тези истории не са просто куриози или сензации — те са огледало на човешката арогантност. От тесния апартамент в Харлем, през Шуменското плато, до ферма в Тайланд, едно послание се повтаря: хищниците не принадлежат на човешки дом. Те не са играчки, не са статус, не са терапия. Спасяването на животните от човешката нужда за внимание е не просто морален избор — то е дълг. Не само към природата, но и към самите нас.
Коментари (0)
Вашият коментар