Какво е и трябва ли в някои случаи да се скъса връзка с родител

Отношенията с родителите не винаги са лесни. Особено сложен е момента, в който имаме работа с родител - насилник. За историята си разказва потърпевша пред TheEverygirl като изданието предупреждава, че в текста се описват емоционално и психологическо насилие, нарцистично личностно разстройство (НЛР), изневяра и родителско отчуждение.
Авторката споделя, че преди около четири години затваря вратата – буквално и преносно – пред лицето на баща си. Без излишни подробности става ясно, че той и мащехата ѝ се появяват в нейния дом без предупреждение, за да упражнят словесен тормоз над нея и съпруга ѝ.

Тогава идва и решението да се приключи с връзка, белязана от години емоционално насилие, което започва още в детството. "Баща ми е скрит нарцисист – човек, който умело прикрива токсичното си поведение под маската на чар и обич", разказва авторката.

Жената споделя, че израства в семейство с ниски доходи и непостоянно присъствие на бащата. Но дори, когато си е бил у дома, спомените не са особено приятни. "Бях едва на 17, когато разбрах, че има поредната извънбрачна връзка – откритие, което направих, след като хакнах профила му във Facebook. Помня и как шофираше с една ръка, а с другата пишеше на любовницата си, докато аз седях до него на седалката", продължава разказа.

Животът с такъв родител винаги е на ръба. Когато не живее при семейството си, пребивава при жени със сериозни психически проблеми – нещо, което дори като дете усеща. Понякога изчезвал с месеци, без обаждане или обяснение. Сякаш нямал никаква грижа към наследниците си.

"Той беше от онези хора, които могат да ви накарат да се чувствате специални, стига това да повишава собственото им его. Но щом се появеше някой, който да му даде повече внимание или полза – изчезваше. А когато решеше, че присъствието ти му вреди, можеше да бъде жесток. Няма да забравя как, когато бях само на девет, ми каза: „Ако не искаш да си дебела, просто не яж толкова много".

Нарцистичното личностно разстройство отблизо

Този родител никога не е бил официално диагностициран, но поведението му се вписва в описанията на нарцистично личностно разстройство. Такива хора имат дълбоко чувство за превъзходство, но често крият голяма несигурност. Не разпознават нуждите на другите, манипулират ги и се представят за жертва, дори когато са в центъра на конфликта.

Никога не казват: „Съжалявам". Този баща също не го прави - не го казва нито за изневерите към съпругата си, нито за това, че изчезва от живота на децата си за дълги периоди. В неговите интерпретации вината винаги е на някой друг – обикновено и в този случай - "виновна" се оказва майката.

 Така постепенно се стига до това тежко решение в живота на жената - да прекъсне контакт с този свой родител. А това съвсем не е лесно, тъй като този човек "не е изцяло чудовище" и с него децата могат да имат и хубави спомени.

"Имаше период в средата на 20-те ми години, в който изглеждаше, че се е променил. Започна да се държи мило, проявяваше интерес към живота ми, подкрепяше ме. Бях повярвала, че е станал друг човек. Но когато разбра, че съм бременна, всичко рухна. Агресията и контролът се върнаха с пълна сила", разказва още авторката.

Нарцистичното насилие е реално – дори когато не оставя синини. Образованието на авторката ѝ помага да разпознае моделите: обиди, емоционален шантаж. Това не са просто „семейни проблеми" – това е системна злоупотреба. Четенето на литература и историите на други хора в подобни ситуации дават яснота и се стига до идеята да прекъсне контакт и да приключи с тази токсична връзка.

Това става, след като бащата разбира, че дъщеря му очаква дете. Идва ред на поредните манипулации. "Клеветеше съпруга ми, представяше го като агресивен, „контролиращ". Опитваше се да ни раздели, дори предлагаше пари, които отказваше да вземе обратно. Опитваше се да купи влияние. Целта? Да ме изолира от мъжа ми и да си осигури достъп до внучето. Не, това не е сценарий на филм – това е реалност".

След взетото решение да спре да общува със своя родител, авторката казва, че идва и тъгата. Но това е преживяване, скръб по бащата, който никога не е имала. Приема, че той не е и никога няма да бъде човекът, когото иска в живота си.

Анализира ситуацията обективно. Всеки път, когато се разколебае, си задава въпроса: „Ако някой, когото обичам, преживява това, какво бих го посъветвала?" Отговорът винаги е ясен.

Поставя ясни граници. Поставя децата си на първо място. Вярва, че те заслужават здравословна среда и няма да повторят този цикъл на вредни отношения. Напомня си, че избира свободата - не да се отрече от баща си – а да постави фокус върху себе си, семейството си и спокойствието си.