Какво се случва с малтретираните деца?

Лошото отношение към дете означава изтръгване на невинността от душата му и раздробяване на бъдещето му. То носи последствията от тази злоупотреба в мозъка си. Както казва Мирко Бадиале, всяко дете трябва да има табелка с надпис: „Отнасяй се внимателно. Съдържа мечти“.

Децата и юношите са популация, предразположена към посттравматично стресово разстройство. Това е по-вероятно да се случи, ако са били изложени на силно стресиращи или травматични събития. Изчислява се, че три четвърти от децата на планетата са преживели събития, които могат да причинят посттравматично стресово разстройство. Един от злощастните примери е насилието над тях.

От малчуганите, изложени на тази злоупотреба, една трета развиват посттравматично стресово разстройство.

Малтретирането на деца може да промени процеса на неврологично развитие. Може също така да промени начина, по който мозъкът на детето съзрява. Това може да доведе до когнитивни дефицити, които продължават в живота им на възрастни индивиди. Те се характеризират с проблеми с вниманието, паметта, езика или интелектуалното развитие.
Злоупотребата с деца се определя като всяко действие, което нарушава правата на детето.

• Сексуално насилие. Всеки вид сексуална активност с непълнолетно лице, при което агресорът е в позиция на власт и непълнолетният е въвлечен в действия, които са извън неговото разбиране и воля.
• Физическо насилие. Всяко умишлено действие от възрастен, което води до физическо увреждане, нараняване или заболяване на дете.
• Емоционално насилие. Осъществява се чрез обиди, постоянна критика, подигравки, отхвърляне, заплахи или постоянно блокиране на инициативите на детето.
• Злоупотреба поради изоставяне или небрежност. Ситуации, при които родители или лица, които се грижат за децата, пренебрегват задълженията си да осигурят грижите и защитата, от които хлапетата се нуждаят за правилното си развитие.

Малтретирането в детството има дългосрочни последици по отношение на повишена психопатология в зряла възраст: депресия, тревожни разстройства, тежки личностни разстройства, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства, соматизация и посттравматично стресово разстройство.

Малтретирани деца
Злоупотребата в ранна възраст може да причини необратими психологически и неврологични последици. Това се случва, защото детството е периодът, през който мозъкът се развива най-много. Но също така е вярно, че развитието му продължава през юношеството и дори в зряла възраст.

В ситуации на насилие се задействат механизмите на стресовата реакция. Те предизвикват неблагоприятни мозъчни промени. Някои от тях са:
• Ускорена загуба на неврони.
• Забавяне на миелинизацията. Миелинът е вещество, което покрива определени неврони. Наред с други фактори, миелинизацията благоприятства провеждането на нервния импулс.
• Аномалии в развитието на невронална резитба. Това е естественият процес на създаване и унищожаване на невроните.
• Инхибиране на неврогенезата. Намаляване броя на появата на нови неврони.

В резултат на горното настъпват промени в мозъчните функции. Те възникват главно в областите на мозъка, свързани с регулирането на изпълнителните функции.

Хипокампусът е свързан с дългосрочната памет и декларативната памет, която е паметта за събития, които ни се случват. Стресът в ранна детска възраст може да промени структурата на хипокампуса. Всъщност хипотезата е, че високите нива на стрес в детството биха могли да намалят неговия обем.
Освен това намаленият обем на хипокампуса е свързан със симптоми на депресия и дисоциативни мисли. Намаляването на хипокампуса също се появява при гранично разстройство на личността. Това състояние е свързано с ранна травма.

Амигдалата отговаря за обработката и съхраняването на емоционалните реакции, които са от съществено значение за оцеляването. Вече е известно, че ранният стрес повишава нивата на допамин и намалява нивата на серотонин в тази структура.

Съществува спор дали промените в амигдалата възникват като следствие от малтретиране на деца. Проучванията обаче са установили, макар и слаба, промяна в общия обем на амигдалата при деца с посттравматично стресово разстройство в сравнение с деца, които не са били малтретирани.

Увреждане е открито и в други структури - „червея” на малкия мозък. Промените в тази структура са свързани със специфични клинични единици - шизофрения, аутизъм, синдром на дефицит на внимание и хиперактивност или биполярно разстройство.

Ефектите от насилието над деца са многобройни. Пряко и косвено те влияят върху нормативната еволюция на специфични мозъчни структури. Следователно това е проблем от първо ниво, който трябва да се опитаме да предотвратим на всяка цена.