Скромността отдавна не краси, а саморекламирането може да навреди

Ако в миналото са ни учили, че "скромността краси човека", то това време отдавна отмина. В момента човек се саморекламира и това е особено важно за неговата кариерна успеваемост.

Все пак, специалистите предупреждават, че самоизтъкването може да помогне, но и да навреди, предупреждава Psychology Today.

Много е важно да се знае защо пишете за себе си в социалните мрежи, също така колко редовно го правите. Доброволно ли предлагате уменията си или публикувате гордо новини с участието ви в поредния проект.

Защо го правим?

Саморекламирането не е просто професионално решение; то е психологически хазарт. Науката казва, че всичко започва с личността. Саморекламиращите се хора са склонни да бъдат екстроверти, които се наслаждават на сцената и излъчват увереност. Някои може дори да са нарцисисти, да упражняват лидерство, наред с емоционалната осъзнатост и самоефективността.

Контекстът също има значение. Степента, до която някой се възприема като лидер, диктува вероятността му за успех. Това може да се превърне в самореализиращо се. Наблюдава се много пъти в индустрията. Някой, етикетиран като „горещ за гледане" в оценките за представяне, получава бързо повишение.

Интернет също нормализира саморекламата. В социални медии като X, TikTok и LinkedIn, "перченето" е направо задължително. Авторът Гари Вайнерчук го нарича основно „водопроводче" за бизнеса.

Саморекламиращите се използват конкуренцията, за да оправдаят изкуствено създадената си видимост. Това става, защото само малка част от служителите достигат до лидерските пътеки. А за да се стигне дотам, всичко помага. Но когато напредъкът зависи от социалните връзки, съществуващите йерархии се затвърждават.

Въпреки това, възнаграждението си заслужава. В свят, изпълнен с конкуренция, способността да се отличиш увеличава силата на марката и повишава шансовете за растеж – било то в продажби, популярност или вирусно разпространение.

Защо тогава някои хора избягват да се саморекламират?

Може да предположите, че човек, който не се саморекламира, е срамежлив интроверт, апатичен или последовател на тълпата. „Никой друг не публикува постижения, така че аз няма да го направя", може да каже. Или може да повярва на често срещаната заблуда, че „шефът знае всичко, което правя, така че не е нужно да го правя".

Но не всеки, който не се саморекламира, е изпълнен със съмнение в себе си и песимизъм. Понякога те просто са по-самоуверени, проницателни и премерени от саморекламиращите се. Те може да го възприемат като мръсно и да не жадуват за аплодисменти.

Културните или социалните норми могат да оказват прекомерен натиск да показват или скриват силни страни. Тези очаквания са очевидни от детството, през работното място и дори при пенсиониране. Понякога попадаме в модел на поведение, без дори да се замисляме.

Често чуваме да се възползваме от всяка възможност. Успехът се счита за висша титла - правилната кола или квартал и виждаме това като посока, която да ни води напред. Компаниите активно възнаграждават този начин на мислене, за да стимулират производителността и представянето. Но не винаги този "успех" води до щастието, а и твърде голямото саморекламиране може да доведе и до доста негативни реакции.

Как да се саморекламирате без негативна реакция

 Важно е как го правите. Правете разлика между похвали за „аз" и „ние". Други може да се чувстват пренебрегнати, ако не им бъде отдадено признание. Разграничавайте личния от екипния успех. Запитайте се: „Ако скептичните колеги прочетат това, биха ли се чувствали уважавани?"

И както казва и носителката на "Оскар" Оливия Колман-  успехът не може да предпази от критика.

Важно е да сте наясно какво целите с привличане на цялото това внимание. Запитайте се какво ви дава то, и какво ви отнема. Егото може да се надуе или спадне бързо, смазвайки самочувствието. Може да се саморекламирате за незабавно удовлетворение, но това може бързо да се превърне в завист, особено ако наблюдателите се чувстват толкова способни, колкото и се виждате и вие.

Затова прекаленото самоизтъкване може да се възприеме като арогантност и да разруши репутацията ви и да не създаде обратен ефект като ви отдалечи от желаната цел.

И знайте: ще бъдете съдени за това, което правите и това, което не правите. Затова решете съзнателно какво точно искате.