Живеем в екстремни времена, когато хаосът във всекидневието често ни залива и е сложно да обърнем внимание на всичко около нас. А свързването помежду ни става трудно, когато сме заети. Потъваме в собствените си социални ангажименти, служебни събития и задължения и понякога не забелязваме онези малки, добри жестове от другия човек. Често броим всички досадни навици на партньора си, вместо хубавите.
Затова вместо това, пробвайте друг метод:
Виждаш го – Казваш го
Подходът е много лесен и както звучи - всеки път, когато видите, нещо хубаво в партньора си, го казвате на глас. Изглежда лесно, но когато сте ангажирани или разсеяни, едва ли ви се случва често да благодарите, че е освободил миялната, например.
По-лесно е да си помислим, че е чудесно, че вече е свършено и да бързаме за следващата задача.
Методът "Виждаш го – Казваш го" ни напомня да изразяваме признателност по-често. Този подход действа, когато общуването в една връзка започне да страда (особено в натоварени периоди), ролите и очакванията се размиват. Започваме да броим кой какво е направил – и нерядко влизаме в капана на дребнавите капани.
Когато сме уморени или претоварени, сме по-податливи да се оплачем, отколкото да похвалим. Но истината е, че всеки от нас иска да се чувства ценен.
Понякога не е възможно да кажем нещо веднага, когато забележим жеста. Но ето няколко прости начина да покажете признателност:
- Оставете бележка
Може да е съобщение, но има нещо много по-топло в ръчно написана бележка.
- Говорете преди сън
Не можем да забележим всяко малко нещо. Но вечер, преди сън, използвайте момента да се свържете и да си благодарите. Да оцените всички дребни неща, които са ви успокоили или изключили от натоварване във всекидневието.
- Обадете се, докато шофирате
Може да се обадите на партньора си през деня, само да го чуете. Естествено, ако знаете графика му през деня, изчакайте момент, който е по-лек. Не е нужно да си говорите дълго.
Методът „Виждаш го – Казваш го" не значи, че няма да помолите партньора си да си прибере обувките следващия път, когато се спънете в тях. Но помага да балансирате – не само да се оплакваме, а и да изразяваме благодарност и признание.
Ако постоянно сочим какво другият не е направил, и никога не благодарим за това, което е направил, резултатът е ясен:
Раздразнение, отбранителност и емоционална дистанция. Но ако
виждаме, казваме и насърчаваме – тогава се случва нещо истинско. Създаваме партньорство, в което и двамата се чувстваме видени, подкрепяни и обичани.
Коментари (0)
Вашият коментар