Сигурно често сте чували как тялото остарява, а душата - не. И това е точно така. Човек може да трупа години, но и да продължава да се чувства на една определена възраст - 17, 21, 34...
От какво зависи чувството за собствената възраст? Защо един човек на 60 години е уверен, че всичко му предстои, а друг на 20 вече се оплаква от „загубен живот"? Психолозите твърдят, че усещането за възраст пряко зависи от начина, по който човек планира живота си.
Ето как и вие да определите на колко години се чувствате.
Вземете лист хартия и начертайте линия, която да представя живота ви от раждането до желаната възраст, до която искате да живеете (дълголетието се насърчава!). Отбележете най-значимите събития и по-малко важните. Пребройте колко значими събития се случиха до този момент. Обозначете текущия ден спрямо паспортната си възраст и разделете живота на „преди" и „след".
Сега си припомнете всички най-важни моменти от живота – положителни и отрицателни – реални събития, книги, преживявания, духовен растеж. Нанесете ги на линията според значимостта им.
След това направете същото с предстоящите събития. Включете плановете си и целите, към които реално се стремите: пътувания, сватби, защита на дисертация, курсове или хобита. Пребройте събитията и тук.
Ако миналото надвишава бъдещето по брой и значимост на събитията, психологически сте по-възрастни, отколкото е паспортната ви възраст. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-силно е субективното усещане за възраст.
Ако основните събития вече са зад гърба ви, добавете нови приятни очаквания и цели – това веднага ще направи усещането ви по-леко и по-светло.
Предлагаме ви и второ упражнение за промяна на вътрешния образ. Ясно е, че имиджът ни се създава от облеклото, прическата, грима, походката, речта, заниманията ни и хората около нас.
Имиджът се „враства" в нас, и дори да променим външно гардероба си, хората около нас първоначално ще възприемат промяната като неестествена. Понякога човек вече е закупил хубава кола и е отслабнал с 20 кг, а околните все още го виждат като „стария". Причината е, че външното е променено, но вътрешното усещане за себе си остава същото.
За да избегнете това, се опитайте да промените вътрешния си образ. Затворете очи и си представете, че влизате в стая. Помислете как изглеждате, какво носите и на колко години изглеждате.
Бъдете честни и ако харесвате този образ - това е чудесно, значи не ви вълнува как ви възприемат другите. Ако не, замислете се за всичко, което искате да промените и го оставете мислено като ненужно .Оставете себе си такива, каквито искате да бъдете. Най-важното е не чуждото мнение за вас, а как вие се възприемате и ако сте в хармония със своето вътрешно аз, то това е най-истинската подкрепа.
В крайна сметка възрастта е много повече от число в паспорта. Тя е вътрешно усещане, динамично и живо – оформяно от нашите мечти, стремежи, планове и най-вече от отношението ни към самите нас.
Когато човек е способен да вижда бъдеще пред себе си, да създава нови намерения и да подхранва любопитството си, вътрешната му възраст остава млада, независимо от календара. А когато поддържа чувството за цялост, самоуважение и хармония, това се превръща в най-силната опора – не за да бъде „по-млад", а за да бъде истински жив.
Защото истинската младост не е в годините, а в начина, по който продължаваме да се движим напред, да мечтаем и да изграждаме себе си.

Коментари (0)
Вашият коментар