Жената никога не забравя обидите

Жената може да забрави сюжета на филм, името на учител или нещо важно от списъка за пазаруване. Но обидата - не. Това не е признак на злопаметност, а особен механизъм на емоционална памет, който при жените работи по различен начин.

Всяка жена носи в себе си невидим склад за преживени разочарования – малки и големи. Това не означава, че живее в миналото или че търси конфликти. Значи само едно: емоционалната болка се записва по-дълбоко от неутралните спомени. Дори най-малката неприятност може да се съхрани години наред, опакована в невидима „хартийка", готова да бъде извадена в момент, когато ситуацията го провокира.

Това не е отмъстителност. Жената не планира възмездие и не поддържа списък на „длъжници". Тя просто не забравя емоционалното въздействие, което е преживяла. За разлика от мъжете, които често пренебрегват „дреболиите", жените ги възприемат като значими детайли от цялостната картина на отношенията.

Защо жената помни?

1. Защото емоцията е отпечатък

Женската психика обработва емоционалните преживявания по-дълбоко. Това е биологично заложено – да усеща нюансите, да реагира на промени, да помни сигналите за опасност или недобро отношение.

2. Защото нежността и обидата споделят едно пространство

Когато жената е привързана, внимателна и обгрижваща, тя инвестира емоция. И обидата е също емоция – противоположната страна на същата монета. Всяко разминаване, подценяване или неспазено обещание се усеща по-силно.

3. Защото начинът на общуване има значение

Жената чува нюансите: как е казано нещо, кога е казано и в какъв контекст. Затова често помни моменти, които другият дори не е забелязал.

Въпреки всичко жената умее да прощава. Дори най-тежкото провинение може да бъде простено, ако съществува любов, доверие или добри намерения. Но прошката не изтрива спомена. Той остава в „подземния архив", но вече не боли – докато нещо сходно в настоящето не го разклати.

Това е причината при конфликт да се появят теми от преди пет, десет или дори двайсет години – не защото жената желае да нарани, а защото емоционалната памет работи така.

Типични "дреболии", които не са дреболии

• некупен подарък, който е бил обещан
• пропусната важна дата или подкрепа
• подценяваща забележка
• неуважение към близък човек
• забравено обещание

На пръв поглед – дреболии. В действителност – сигнали за отношение. Мъжът лесно разделя неважното от същественото. Жената – не. За нея детайлите са структурата, върху която се гради съвместният живот. Там няма маловажни неща.

Затова в един момент тя може да „извади" стари ситуации – не за да обвинява, а за да покаже, че нещо в настоящето я наранява по същия начин. Това е механизъм за защита, не атака.

Паметта за обидите е своеобразен емоционален барометър. Тя показва къде има незараснали места, къде има нужда от разговор, внимание, подкрепа. Жената не търси признание за миналото, а сигурност в настоящето.

Най-мъдрото отношение е да се осъзнае следното: Женската памет пази не обидата, а посланието зад нея. Когато това послание бъде чуто и уважено, складираните разочарования губят силата си.