"Порасна ни зъбче", или как езикът влияе на детските граници

Сигурно неведнъж сме се чували да казваме, особено за малко дете: "на нас ни се появи зъбче", или "днес добре си хапнахме". В ежедневната комуникация между родители и деца често се появява навикът възрастните да говорят за детето, използвайки местоимението „ние". Това не е случайно явление, а част от определен стил на възпитание, при който детето и родителят се възприемат като едно цяло.

Макар на пръв поглед този навик да изглежда безобиден, специалистите по детско развитие обръщат внимание, че той може да повлияе на формирането на личните граници на детето.

Използването на „ние" за описване на действия на детето може да затрудни осъзнаването на индивидуалността – както при родителя, така и при самото дете.

Постоянното говорене в множествено число може да подскаже, че детето няма напълно отделна позиция, мнение или избор. При продължително повтаряне подобен модел се свързва с трудности при изразяване на лични предпочитания и вземане на самостоятелни решения в по-късна възраст.

Личните граници са ключова част от емоционалното развитие. Те помагат на човек да различава своите мисли, чувства и нужди от тези на околните.

В случаи, когато границите не се формират ясно, възрастните могат да срещнат затруднения в редица области, сред които са взаимоотношения, работа, отдих, избори и отстояване на собствена позиция.

В психологическата практика често се използват образни задачи, чрез които се наблюдава как човек подхожда към житейски ситуации.

Един от примерите описва задачата: „Как може да се постави лъжичка катран в буре с мед, така че вкусът на меда да остане непроменен?"

Обичайният отговор е чрез използване на отделящ съд – контейнер, бурканче или пакет. Тази миниатюрна метафора илюстрира умението да се поставя граница между различни елементи.

При хора, които не са усвоили концепцията за разграничаване, подобни задачи могат да бъдат значително по-трудни. Често те подсъзнателно приемат, че използването на какъвто и да е „разделител" е недопустимо – точно както в реалния им живот.

В ситуации, където детето и родителят са прекалено слети в ежедневието, личните желания на детето понякога се тълкуват като липса на лоялност или любов.

Този модел може да продължи и в зряла възраст, проявявайки се като трудност при отделяне на работа от почивка, на лични чувства от чужди очаквания, на свои избори от тези на близките хора.

Важно е като родители да обръщаме внимание на езика, който използваме. Малки промени – като възприемането на изрази от типа „той хапна", „тя игра", „детето избра" – насърчават отделната идентичност на малкия човек.

Това подпомага формирането на здрави граници, по-добра самоувереност и по-лесна адаптация в различни социални ситуации.

Включете се в нашия Вайбър канал, за да научавате най-доброто от деня.