Кога с компромисите предавате себе си

Компромисите са част от всяка здрава връзка. Без тях да очакваме перфектно съжителство би било нереалистично. Но кога „намаляването на очакванията" или „правенето на отстъпки" всъщност означава, че губим части от себе си? 

Много е важно да знаем, че компромис е взаимно решение, което отчита нуждите и на двамата партньори.Той е израз на уважение, диалог и обсъждане. Здравословният компромис не изисква отказ от базови ценности, самооценка или лични граници.

Компромисът става самопредателство, когато  пренебрегвате собствените си нужди постоянно, започвате да се чувствате „малък/а", „недостатъчен/на" или „без значение", вашето благополучие зависи само от това да удовлетворите другия, губите идентичността, която сте имали преди връзката.

Психологията разглежда компромисите в контекста на междуличностната привързаност и самооценката. Изследвания на дългосрочни партньорства показват, че здравословните отношения включват компромиси, които подсилват чувството за взаимност, а не изчерпват личността.

Нездравословната динамика, при която едната страна постоянно жертва себе си, е силно свързана с несигурни модели на привързаност (тревожна/избягваща) и с понижена самооценка.

 Връзките, в които човек пренебрегва собствените си граници, често показват по-високи нива на вътрешна тревожност, депресивни симптоми и намалено благосъстояние.

Проучване, публикувано в Journal of Social and Personal Relationships, посочва, че компромисът е ефективен само когато двамата партньори имат равнопоставени кандидатури за своите нужди и цели; когато една страна редовно прави отстъпки, това води до усещане за несправедливост и емоционално изтощение. (Journal of Social and Personal Relationships, 2021)

Когато прекалено често правим отстъпки, които ни вредят, могат да възникнат: загуба на себеизразяване,  усещане за „изчезване", вина или срам да отстояваме нуждите си, невъзможност да кажем „не" без тревожност

Това не е зрялост. Това е самоунищожение под маската на любовта.

Ако усещате, че казвате по-често „да", когато искате да кажете „не", защото се страхувате от конфликти или отхвърляне, то това не е добър знак. Ако спирате гнева си, тогава емоцията избухва под формата на дистанция, сарказъм или пасивна агресия.

Ако не усещате взаимосност, всъщност давате повече, отколкото получавате, но не по избор, а по навик.

Ако забравяте собствените си потребности, приятели, цели и връзката ви става център на всичко, то това е знак, че трябва ситуацията да се промени.

Много е важно да не заглушавате вътрешния си глас. Попитайте се честно с тези компромиси удовлетворявате ли и вашите нужди. Загубили ли сте се в тях. Важно е да определите личните си граници. Те са вътрешен компас за уважение. Ако е необходимо, потърсете подкрепа.

Разговор с терапевт, доверен приятел или наставник може да осветли моделите, които сами не виждаме.

Зрялостта не е саможертва, тя е избор да обичате с целостта си.

Любовта не трябва да е само болка, за да бъде истинска. Тя трябва да бъде свобода, уважение и взаимно партньорство.

Не пропускайте първи епизод на новия ни подкаст "Неперфектните" - един разговор, който ще ви залепи на екрана.