Да практикуваме ли "нежно родителство"

Терминът „нежно родителство" описва подход, който съчетава ясни граници с емоционална топлота. За разлика от по-авторитарните модели, където детето бива наказвано при неспазване на правилата, тук акцентът е върху връзката, уважението и насърчаването на желаното поведение.

Например вместо „не", „спри" или „не прави това", родителят формулира посланието позитивно: „Стъпалата са на пода" вместо „Спри да се катериш". Идеята е да се насочва вниманието към това какво може да се прави, а не само към забраните.

Авторката Сара Окуел-Смит, която пише за психологията и науката зад родителството, обобщава философията пред BBC така: „Нежното родителство не означава да купите на детето си всички шоколади и сладоледи в магазина. То означава да се отнасяте към децата с уважение и доброта, без да ги наказвате по начин, който ги кара да се чувстват прекомерно засрамени или унизени."

От теория към практика

Кели Медина Енос, сертифициран родителски консултант, решава да изпробва подхода и у дома. „Дотогава не знаех, че има различни начини за възпитание освен по-строгия, авторитарен модел. Но този подход ми пасна. Отговаряше на всичко, което исках да бъда като родител."

Според нея обаче концепцията често се разбира погрешно. В социалните мрежи тя понякога се представя като „говорене с тих глас" и липса на дисциплина. „Всъщност в нежното родителство има ясни граници и дисциплина. Просто се прилагат по различен начин", казва тя пред изданието.

В реалния живот обаче прилагането на този стил се оказва по-трудно, отколкото изглежда онлайн. „Мислех за всяка дума, която изричам, и постоянно се съмнявах в себе си. Майчинството стана още по-изтощително", признава Кели.

Една от основните промени, които прави, е в езика – да казва на детето какво да прави, вместо какво да не прави. По думите ѝ думи като „не" и „спри" често просто „влизат през едното ухо и излизат през другото".

Разбира се, това не означава, че синът ѝ винаги я слуша. Когато има трудни моменти, тя си напомня, че поведението му е „нормално и типично за възрастта". Въвежда и идеята за „нежни ръце", учейки детето да бъде внимателно във физическите си контакти, макар да признава, че не винаги е лесно да остане последователна.

Когато идеалът срещне реалността

Кели откровено признава, че понякога губи търпение и повишава тон. „Подхлъзванията са нормални", казва тя. Въпреки това вярва, че този стил на възпитание дава резултати.

Тя разказва за момент, в който шестгодишният ѝ син преживява силен емоционален изблик. По-малкото дете влиза в стаята, дава му пространство, след което го пита дали е добре и го прегръща. За Кели това е знак, че децата ѝ развиват емпатия.

Какво казват експертите

Научните изследвания за ефекта от нежното родителство все още са ограничени. Проф. Иймън Маккрори, невроучен от University College London, отбелязва, че няма доказателства, че един конкретен стил е категорично по-добър или по-лош от друг.

Според него проблем възниква тогава, когато викането и упреците преминат в системна вербална злоупотреба – не става дума за отделни моменти на раздразнение, а за продължително и повтарящо се поведение.

Писателката и специалист по детско психично здраве Нина Лайън също призовава към баланс. Тя изразява притеснение, че в крайните си интерпретации нежното родителство може да постави прекомерни очаквания към родителите – като посланията, че „никога не бива да казвате не" или „никога не бива да повишавате тон", иначе рискувате да навредите на детето си за цял живот.

Според нея думата „не" остава важен инструмент: „Така поставяме граници и показваме, че определено поведение не е приемливо." В крайна сметка, казва тя, най-важни са топлината и разумните граници, независимо от етикета на стила.

Нежното родителство често предизвиква разгорещени дебати. Част от притесненията идват от страха, че децата ще израснат без уважение към авторитета. Поддръжниците на подхода обаче твърдят, че това не означава липса на дисциплина, а по-осъзнат начин на прилагането ѝ.

Както обобщава Сара Окуел-Смит: „Децата имат нужда от дисциплина. Но тя трябва да бъде съобразена с начина, по който се развива мозъкът им и с това какво могат да разберат. В крайна сметка, ако искаме да отгледаме уважителни, спокойни и добри хора, първо трябва самите ние да бъдем такива."

В свят, в който родителството все по-често се обсъжда публично, „нежният" подход изглежда не толкова като универсална рецепта, а като покана за повече осъзнатост, емпатия и баланс в отношенията между родители и деца.