Подкрепата, от която имат нужда родителите

Родителството със сигурност е предизвикателство. Всекидневните драми от въпроси какъв цвят да е лъжичката за храна до може ли да изляза със зимното яке, когато навън е пролет, са всекидневно на масата и чакат решение.

Но това до колко да ни е трудно на нас възрастните, зависи и от собствената ни нагласа.Именно разпространеното усещане, че родителството е изключително тежък труд, почти подвиг, който изисква огромни емоционални и материални ресурси, е може би половината от идеята, че нещата съвсем не са лесни. 

Когато превърнем всяко удоволствие в задължение и всяка радост в трудна задача, постепенно губим самия смисъл на това удоволствие. А в семейните отношения това се случва особено често.

Да прочетеш книжка на детето вечер понякога се възприема като усилие, за което първо трябва да събереш сили. Семейният обяд вече не е време за споделяне, а почти мисия да осигуриш на детето необходимите калории. Разходката навън също може да се превърне в повод за тревоги - дали детето е облечено „правилно", дали не се държи твърде свободно, дали изпълнява всички очаквания на възрастните.

Така постепенно дори игрите могат да загубят своята лекота. Вместо просто да бъдат време за радост, те се превръщат в поредното поле за възпитателни задачи и изисквания. А зад всичко това стои убеждението, че животът не е за радост, а за постоянна сериозност и контрол.

Подкрепата за родителите е важна. Но въпросът е каква точно.

Някои родители споделят за трудни моменти, например, че се ядосват на детето си и след това съжаляват, че реагират твърде остро, когато са уморени, че се чувстват виновни за поведението си. Често следва и оправданието: „Това съм аз и имам право да бъда себе си".

Да бъдеш себе си наистина е основно човешко право. Но тук възниква важният въпрос какво означава това на практика. Дали наистина „да бъдеш себе си" означава да оправдаваш импулсивни реакции или да се примиряваш с поведение, което наранява другите.

Може би истинската промяна не изисква сложни техники или безкрайни съвети. Понякога е достатъчно просто да се опитаме да реагираме по различен начин, а именно по-спокойно и честно.

Понякога дори малка промяна може да донесе осезаем резултат. Например родител, който дълго време е имал трудности с вечерното приспиване на детето, споделя, че след като просто е променил режима му, напрежението у дома значително е намаляло.

Подобни ситуации показват, че не винаги са нужни сложни стратегии. Понякога е достатъчно родителите да се вслушат в себе си и в детето.

Вината е капан, от който трудно се излиза

Много родители изпитват силно чувство за вина. Това е усещането, че не са достатъчно добри, че правят грешки, че не отговарят на някакъв идеален стандарт. Но това чувство често се превръща в затворен кръг. Четем нови статии за възпитанието, обвиняваме се, търсим оправдания и отново очакваме някой да ни каже, че се справяме добре.

Всъщност промяната рядко започва с още съвети. По-скоро започва с приемането на собствената ни човечност.

Да бъдеш родител означава да бъдеш човек. Родителите се уморяват, ядосват се, тревожат се и понякога губят търпение. Това са естествени човешки реакции. Децата всъщност често приемат родителите си такива, каквито са без да изискват съвършенство.

Когато се отнасяме към децата като към хора със свои чувства и граници, отношенията стават по-естествени. Вече не е нужно постоянно да доказваме, че имаме право на собствените си емоции.

Понякога родителите се колебаят между две крайности - прекомерна самокритика или обратното, постоянно самохвалство. Истината вероятно е някъде по средата.

Не е необходимо винаги да сме „перфектни родители". Но можем да бъдем честни, да признаем, когато сме уморени, когато имаме нужда от почивка или време за себе си. Това е по-искрено от обвинения или манипулативни реакции към детето.

Също така не е нужно всяко взаимодействие с детето да се превръща във възпитателен процес. Понякога най-ценните моменти са просто в споделеното време и естествената близост.

Когато родителите приемат собствената си човечност и признаят същото право и на детето, отношенията стават по-спокойни. Появява се пространство за различни емоции - за радост, умора, раздразнение, но и за близост и разбиране.

А що се отнася до похвалата, тя също има своето място. Родителите наистина се стараят и често правят много повече, отколкото сами осъзнават.

Затова може спокойно да се каже: повечето родители вече се справят добре. Важното е да носят тази роля не като тежко задължение, а като част от живите отношения със своите деца.