Кризата на 3-годишната възраст: симптоми и стратегия за поведение на родителите

Едва ли има родител, който да не се е сблъсквал с кризата на 3-годишните. Това съвсем не е абстрактно понятие. Връхлита възрастните, които няма как да са подготвени. Именно тогава се активират всички родителски ресурси и натрупани знания, а въпросите стават много повече от отговорите. Тази криза обаче има своя смисъл, закономерност и роля в развитието на детето.

На около тригодишна възраст поведението на детето често се променя рязко. Дете, което доскоро е било ведро, отстъпчиво и сравнително лесно за общуване, изведнъж започва да проявява инат, капризи и силни емоционални реакции. Плачът става по-интензивен, настояването – по-упорито, а конфликтните ситуации сякаш се случват най-често на публични места. Това създава напрежение и чувство на безпомощност у родителите, особено когато са подложени и на погледите и оценките на околните.

Много родители в подобни моменти започват да се тревожат дали с детето им всичко е наред. От психологическа гледна точка обаче този период не е знак за проблем, а за развитие. Именно чрез тези бурни реакции започва формирането на волята – една от ключовите психични функции. Кризата на 3-годишната възраст е естествен и необходим етап, в който детето започва да се отделя психологически от родителите си и да изгражда собствено усещане за „Аз".

Развитието на човека никога не протича равномерно. То се случва на тласъци, като в определени възрастови периоди настъпват резки промени, които извеждат личността на ново ниво. Кризата на 3 години е част от т.нар. кризи на еманципацията, заедно с кризата при раждането и тази в ранния пубертет. Ако първата е свързана с физическото отделяне от майката, а по-късната – със социалната автономия, то тригодишната криза бележи раждането на самосъзнанието.

Преди самата криза често се наблюдават по-фини промени в поведението. Детето започва да проявява засилен интерес към себе си – към отражението си, към начина, по който изглежда или към резултатите от собствените си действия. Тези прояви се влияят и от социалните модели на възпитание, които насърчават различни поведения при момичетата и момчетата. След няколко месеца тези сигнали обикновено прерастват в по-ясно изразена криза.

В разгара на този период детето започва активно да отстоява собствената си позиция. То може да отхвърля предложения само защото идват от възрастен, да настоява за решения, които вече не са му нужни, или да се противопоставя на установените правила. Появява се силен стремеж към самостоятелност, придружен от емоционални изблици, протестно поведение и обезценяване на родителския авторитет. Макар това да е трудно за понасяне, именно чрез тези реакции детето се учи да бъде отделна личност и да изгражда вътрешна устойчивост.

Важно е да се разбере, че кризата на 3 години не може и не бива да бъде „поправяна". Тя не е дефект, а процес. Потискането ѝ чрез сила и власт може временно да доведе до външно спокойствие, но в дългосрочен план пречи на развитието на волята и самостоятелността. Затова кризата има нужда да се прояви, дори и да е бурна.

Най-подходящата родителска позиция в този период е тази на спокойния и осъзнат възрастен. Тя предполага ясни и последователни граници там, където има реална опасност, и свобода в рамките на безопасното. Детето има нужда да усеща, че е защитено, но и че му е позволено да изследва света и собствените си възможности.

Полезен подход е семейството съзнателно да изясни правилата си и да ги следва последователно. Когато границите са ясни и предсказуеми, напрежението намалява, а детето по-лесно се ориентира кое е допустимо и кое не. В основата на този подход стои разбирането, че детето е по-ценно от вещите и че неговото развитие и сигурност са приоритет.

Идеално възпитание не съществува. Родителството е процес на непрекъснато учене, в който възрастните и децата заедно откриват границите и баланса между свобода и ограничения. В моменти на силна ескалация, когато детето е в опасност, родителят трябва да действа решително, но с любов, спокойствие и съпричастност. Именно това усещане за сигурност помага на детето да премине през кризата и да излезе от нея по-самостоятелно и уверено.