Креативността като терапия

Започнете да се питате как да правите нещата по различен начин

Да имаме собствен кулинарен блог, да напишем книга, да започнем да рисуваме… мечтаем за тези неща отдавна, но така и не се осмеляваме да се впуснем в тях. Изглеждат ни като „висока топка”, като приключение, за което нямаме нужния арсенал от таланти. Това е жалко, не защото може би няма да разкрием скритите си заложби, а защото да твориш всъщност е едно от най-силните оръжия в борбата със стреса.

Да си креативен не означава задължително да имаш талант. Тоест дори и да се считате за напълно лишени от способности, пак можете да се впуснете в творене. Не е нужно да станете Пикасо, а просто вътре в себе си да имате потребност да рисувате – пък било то и само за себе си. Целта е да се забавлявате и да направите малко по-хубаво ежедневието си. Достатъчно е просто да се оставите на въображението си да ви води, независимо в какъв аспект на творчеството.

Да създадеш нещо, пък било то и прекрасна вечеря, носи вътрешно удовлетворение, а това е една от най-важните награди. Психолозите са категорични, че креативността всъщност е терапия, която, ако се използва правилно може да ни помогне да изградим хармония в живота си, да се чувстваме балансирани и щастливи. Това е доказано и с научни изследвания, според които, докато е в процес на творене, човек изпада в състояние подобно на транс, откъсва се от проблемите и сякаш се пренася на друго ниво в собственото си съзнание. Духовните учители вярват, че именно творенето е най-висшата медитация и в такива моменти на откъсване от реалността, човек може да получи проблясъци и за създаде истински шедьоври без дори да си дава сметка за това.

Не си поставяйте ограничения

Факт е, обаче, че много хора възприемат креативността като качество, развито в другите хора и не осъзнават, че всички ние имаме „достъп” до него. Единственото условие е да си повярваме и да опитаме. Което обаче при някои става доста бавно и постепенно. Най-големите врагове на креативността са мързелът и перфекционизмът – две качества, с които трябва да се борим, за да можем да се насладим на скритите си способности. Липсата на увереност, също може да се окаже фатална. Оказва се, че основните пречки пред нас да творим не са липса на талант, на време или на възможности, както се оправдаваме, а вътрешният ни страх да не се провалим, да не станем за смях, да не бъдем критикувани.

А без да поемем риск никога няма да открием креативността в пълната й сила, защото в същността си творческият процес е свързан с промяна, с поемане в нова посока, с различно мислене, казват психолозите. Друго важно нещо, с което трябва да се преборим са всички наслоени ни в детството възприятия – „Това се прави така , а не така“. Ясно е, че родителите просто искат да научат детето си да се справя с различни задачи и да му спестят множество неуспешни опити, но с такива фрази го лишават от нещо много ценно – да изгради самоувереност, че дори и да не успее девет пъти, на десетия може и да успее и че да се проваляш е нормална и неизменна част от живота.

Креативността няма нищо общо с нормативите. В творчеството трябва да се оставим изцяло на дясната половина на мозъка си, която е нерационална и не се обвързва с каквито и да са правила. Психолозите съветват не да се научим да бъдем креативни, а просто да се оставим да бъдем.

Според тях това е естествено заложен в нас процес, който обаче ние потискаме заради правила и ограничения. Разбира се, ако цял живот досега сме го потискали, няма да стане за един ден. Специалистите предлагат, ако ни е трудно да се впуснем от раз в творчество, първо само да се научим да наблюдаваме света около нас, да слушаме, да се любуваме. Следващата стъпка е да започнем да правим асоциации между на пръв поглед несвързани неща, да търсим скритите връзки във всичко. И най-важната стъпка - да повярваме, че можем да мислим различно, да не си поставяме вътрешни ограничения, а да приветстваме всяка нова идея, колкото и смешна да ни се струва на пръв поглед.

Винаги се питайте как нещо може да бъде направено по различен начин. Стигнете ли до там, ви остава да се справите със страха да бъдете критикувани, както и със собствения си перфекционизъм. За да се насладите на творенето, не бива да си поставяте прекалено високи очаквания, защото ще убиете удоволствието. Целта не е да създадете нещо перфектно, а просто да създадете нещо – каквото и да е, само и единствено заради самия процес на създаване и удоволствието от него.