То не композира музика, в рисунките му трудно се различава заек от камила. Не знае столиците на всички държави наизуст и не може да сметне колко е корен квадратен от 131 наум. Всъщност, не може да го направи и с калкулатор.
За него изчислителната машина е пишеща, пианото е нещо като шкаф с редица от бяло черни клавиши, а въпросът с общоприетите контури на художествените животни въобще не го интересува. В очите на детето всеки заек може да бъде и камила. Или обратното. На 4 години всичко е възможно, но не за всяко дете.
Изпитвам ли възторг, когато слушам „Одата на радостта” в изпълнение на 3-годишна пианистка. О, да, но не само. Объркана съм от напиращото раздвоение на родителските мисли. Дали талантът просто е кодиран във вените на невръстната девойка или умението й е плод на упорита работа граничеща с бездетство. Дали и моето дете щеше да свири редом с нея, ако настоявах повече.
Всеки родител иска най-доброто за детето си, но и най-доброто от него. Търси гения още в първата му дума, в първата самостоятелна и уверена крачка, правилно написаната цифра или в неангажирано надраскания бял лист. Детската гениалност обаче е трудно измерима, особено за пристрастното родителско око. Тя не се тегли на кантар и тест не я лови. Но се откроява на фона на средностатистическия общ случай, където за нещастие или радост на родителите, попадат повече от 90% от децата.
Гениалното дете не просто проговаря по-рано. То започва да си служи с езика сложно, още докато връстниците му овладяват изказа с по една-две думи. Започва да чете много преди тях, при това самостоятелно. Помни пътя до дома от далечни разстояния, не само какво е имало в чинията му вчера. Прави планове напред във времето и задава въпроси. „Защо?” по 20 пъти на ден не се брои. Надарените деца чоплят неизвестното дълбоко. Търсят логиката и причинно следствените връзки. Може да прекарат часове в компанията на музикален инструмент без да им омръзне, докато упорито търсят нещо повече от какафония като краен резултат. И куп още изненадващи за възрастта неща, които събират погледа не само на семейството.
Много родители са готови да покажат успехите на своите хлапета, постигнати без взиране в таланта, а с работа, обучение и настояване от ранна детска възраст. Няма гаранция обаче, че само упорството на мама, тате и група специалисти, ще направи детето гениално.
Приемете го. Ако детето ви е надарено, подкрепете го и дайте шанс на дарбата да се развива. А, ако не е, подкрепете го още по-смело. На сила Моцарт не се става, нито Тесла или Ван Гог. Ще кажете обаче, че всеки родител е длъжен да опита. Но и да го приеме, ако не се получи.
Дикенс и Толстой не бързат да се запознаят с детето още в забавачката. Не ги пришпорвайте излишно, дори амбицията да ви наболява. Вярно, творбите на класиците не може да се заменят с нищо. Родителите и щастливата усмивка на детето също.
Коментари (0)
Вашият коментар