Стареем, защото се окисляваме

Случва се нещо подобно, като с ламарините на колата ни, които ръждясват при окисляване. Свободните радикали (агресивни структури) увреждат клетъчните мембрани, навлизат във вътрешността на клетката, атакуват ядрото и молекулите на ДНК. Неконтролираната им активност ускорява остаряването и ставаме уязвими за сърдечносъдови, белодробни и онкологични заболявания.

Нивото на свободните радикали се поддържа високо от всичките ни вредни навици - пушене, пийване, обилно похапване на вредни храни. Всички те съсипват хромозомите, забавящи стареенето. Учените са убедени, че свръхокислителните процеси в тялото са в основата на стареенето на молекулно ниво. Какво представляват тези агресивни структури, как ни влияят и можем ли да ги държим под контрол, обяснява д-р Ваня Евтимова, доктор по медицина, специалист по вирусология, имунология и хомеопатия.

Свободните радикали - виновници за клетъчното стареене

Тези „лоши момчета” са най-нестабилната разновидност на кислорода - атоми, групи от атоми или молекули със свободен електрон във външните си орбити, които постоянно атакуват най-близката молекула, за да й отдадат излишния си електрон и да се превърнат в стабилна форма. "Жертвата", чийто електрон е отнет, се превръща в нов свободен радикал. И това се случва постоянно в тялото ни като част от процесите в него, обяснява лекарката.
--------
Представете си, във всяка клетка от тялото ни всекидневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала, чийто живот е хилядни от секундата.
--------

Не си мислете, че само вредят

Свободните радикали са необходими за нормално протичане на важни жизнени процеси. Кислородът участва в производството на енергия, имунните клетки използват свободните радикали при разпознаване, прихващане и ликвидиране на болестотворни вирусни и бактериални агенти, попаднали в тялото. Опасни са, когато рязко се увеличат.

Какво провокира свръхпроизводството им

Чрез слънчевата радиация големи потоци от свободни радикали проникват в тялото ни. "Дори естествената ни антиоксидантна защита не може да се справи с тях. Може и да не знаете, но слънчеви изгаряния от детството носят потенциална заплаха за развитие на кожен рак след години", предупреждава д-р Евтимова.

Тютюневият дим, високата концентрация на автомобилни газове в града са сред големите замърсители със свободни радикали.

Постоянен източник на агресивните кислородни съединения са и некачествените, топлинно и технологично преработени храни.

Продължителните лекарствени терапии генерират много свободни радикали.

Големите физически натоварвания увеличават производството на свободни радикали, защото се поема много кислород, който пък може да породи оксидативен стрес, предупреждава д-р Евтимова. Това обяснява фактът, че понякога спортисти във върхова форма, преди състезание вдигат температура, оплакват се от мускулни болки и слабост.

Имаме естествена антиоксидантна защита

Когато сме в добро здраве, производството на свободни радикали, както и на антиоксиданти като естествена защита, се контролира от специфични ензими. Те обезвреждат свръхактивните производни на кислорода.
С напредване на възрастта обаче естествената антиоксидантна защита отслабва, произведените в тялото и привнесени отвън свободни радикали стават по-активни, тялото старее и болестите ни нападат.

-------
Мелатонинът - хормон на младостта
Мелатонинът е силен антиоксидант. Когато не ни достига, сънят ни се нарушава, а това е свързано с преждевременното състаряване. Той не само регулира биоритмите и съня, но противодейства на стреса, влияе добре на климакса, потентността и имунната система. Наричат го хормон на младостта. Секрецията на мелатонин зависи от редуването на светлината и тъмнината. Много светлина - малко мелатонин и обратно.

Според проф. Маурицио Нордио, ендокринолог, защитил дисертация за мелатонина, хормонът може да се синтезира от всички клетки в тялото ни. Доскоро се смяташе, че това става само в епифизата. Оказва се, че и почти всички растения съдържат този хормон. Досега се твърдеше, че се произвежда само от животните и човека, но мелатонин съдържат жълтият кантарион, оризът, доматите, бананите, млякото, овесените ядки.