Според психолозите най-лошото нещо на света е човек да се страхува, защото така той увеличава вероятността страховете му да се сбъднат. Не случайно в една арабска поговорка се казва “страхът изяжда душата”.
Страховете ни са по-лоши от реалните опасности
Често страховете ни са по-големи от реалните опасности, твърди психоложката Ани Владимирова. Издържаме на режим на тока, на спиране на водата, на неполучаване на заплати с месеци, а в същото време една майка получава инсулт, защото са казали на детето й, че е осиновено. Разболяваме се от една лоша дума, от една забележка или завистлив поглед. Смятаме, че е по-добре да се страхуваме, за да предвидим лошото. Грешка е, ако мислим, че страхът по някакъв начин ни пази. Не смеем и да се доверяваме. Това прави страхът – обърква ни! Страхувайки се, ние влияем дори на имунната си система. Губим увереност и ставаме лесна плячка. А крайната форма на страха - параноята, може да обсеби и разруши взаимоотношенията ни във всеки един аспект на живота.
Да не забравяме, че не сме безгрешни
Страхът ни обездвижва и сковава. А свободата от него идва с движението, с възможността да вижаме нови неща, да преживяваме различни ситуации. “Движейки се” без страх, бихме могли да приемаме всичко доста по-лесно и спокойно. Когато паднем е важно да станем и да продължим, вместо да се смятаме за непогрешими. Желанието за контрол също показва страх. Това е илюзията, че няма да преживеем провала от нещо. Един от най-необяснимите страхове е страхът от изневяра, защото срещу нея не можем да направим нищо. Не можем да контролираме любовта си и привличането в човека до нас, нито пък него самия. За да се справим по-лесно със страха, твърдят психолозите, е важно да сме по-осъзнати за стойността на нашата личност и за това колко сме добри и необходими за другите. Страхът води до ниска самооценка, прави ни по-враждебни, завистливи и недоверчиви. Реалната опасност, пред която всъщност сме изправени е не да изгубим доходите си, дома си, безопасността си, нашият най-голям враг е страхът, който носим в себе си.
Техники за справяне със страха в кризисни моменти
Поплачете си. По време на някакво страшно изпитание (земетресение, наводнение, гръмотевици или светкавици) организмът ни произвежда повече хормони на стреса, за да можем да се мобилизираме. След като тревогата отмине, нивата на стрес спадат и може да имаме необходимост да поплачем. Според психоложката Мадлен Алгафари е полезно човек да си поплаче, дори да се развика или да изкара агресия по някакъв начин.
Дишайте. Това е от съществено значение, когато сме уплашени и притеснени. За да запазим самообладание можем да си помогнем като се опитаме да повлияем на дишането си. Обикновено първото нещо, което се случва е изпомпване на енергията от долната половина на тялото, в горната. Мозъкът в този момент се нуждае от много кислород. Пълното, дълбоко дишане е просто техника, която бързо намалява тревогата и уравновесява енергията в тялото ни. Вдишвайте през носа, като първо изпълвате корема с въздух, след това гърдите и издишвайте през устата. Представете си, че имате въображаеми дупки на стъпалата през, които въздуха изтича. Тази визуализация може да ви помогне много, колкото и да не ви се вярва.
Прозявайте се. Дори да нямате желание в момента, опитайте се изкуствено да предизвикате прозявката. С широкото отваряне на устата се отваря и диафрагмата и вдишването става по-дълбоко. Важно е да издишвате бавно. Така ще постигнете спокойствие по естествен начин.
Коментари (0)
Вашият коментар