Напишете дума/думи за търсене

Умни филми, които ни карат да се чувстваме тъпи

Уж сте умни, а не винаги успявате да разберете даден филм. След финалните надписи започвате да се съмнявате в своя интелект и се чудите от какво е замесена тая лента, че изобщо не сте разбрали за какво иде реч.

Има филмови произведения с толкова абстрактен сюжет, трудни за разгадаване обрати и фабула, които ни объркват, че ни кара да се чувстваме неособено умни.

"Блясъкът на чистия ум" на Майкъл Гондри

Това е класически научнофантастичен романтичен филм, който се фокусира върху отношенията между обрания от експанзивни емоции Джоел (в ролята Джим Кери) и енергичната и свободолюбива Клементин (образ, изигран от Кейт Уинслет, донесъл й втора номинация за „Оскар”). Двамата се радват на безоблачно любовно щастие в продължение на две години, преди сърцераздирателната им раздяла да изпрати Клементин в компания, която е специализирана в изтриването на спомени. Джоел също решава да се подложи на това. Съвсем елегантно режисьорът ни понася из разбъркания ум на Джоел, който се съпротивлява срещу изтриването, опитвайки се да запази любовта си към Клементин. Постепенно „Блясъкът на чистия ум” се превръща в странен лабиринт от болезнените и пълните с радост спомени на главния герой. Нещата стават още по-шантави, когато един от служителите на компанията започва да използва спомените на Джоел за собствените си прелъстителни планове. Благодарение на брилянтния контрол на сценариста Чарли Кауфман този заплетен сюжет прави този филм да пулсира с неподправеност и романтична страст. Това е незабравимо пътешествие в спомените на отминалите ни любови.

"Кодът Пи" на Дарън Аронофски

"Кодът Пи" е една доста ефективна стартова позиция за един от най-великите съвременни киноавтори на Америка. Може тази творба на Дарън Аронофски да не блести с кой знае колко дръзка като тематика история, подобно на експозето за човешката слабост в „Реквием за една мечта” или духовната алегория на „Фонтанът”, но като че ли той е най-провокиращият мисълта. Дръзва да представи религията и математиката не като врагове, а като роднини. Този филм убедително представя параноята на протагониста, принуждавайки публиката да се чуди какво точно търси. Ако всичко е толкова преплетено и свързано помежду си, защо не може да го видим? Изненадващият край, пълен с усещане за оптимизъм, предполага, че най-вероятно трябва да сме доволни, че не може да видим всичко и че не разбираме всичко.

"Сънища" на Акира Куросава

Този филм е смущава арт медитация, извадена директно от ума на японския режисьор. „Сънища” е интроспективен ментален колаж, който сякаш е създаден, за да задоволи Куросава, а не за наслада на зрителя. Да вземем първия сън, в който непокорно момче е жестоко наказано, след като става свидетел на хипнотично и ексцентрично бракосъчетание между японски лисици. Какво иска да ни каже Куросава? Че трябва да уважаваме родителите си или по-скоро е предупреждение за младостта, която трябва да бъде опитомена? Това творение на легендарния режисьор постоянно предизвиква зрителя да намери собствените си значения в умелите исторически и политически виждания на японеца. Сетивата се блъскат с психологичния сюрреализъм на сънищата.

От попадането в Страната на чудесата за природозащитника, където прасковените дървета се превръщат в танцуващи японски кукли, до кошмарното ядрено бъдеще, където хората са мутирали зверове, „Сънища” не само че обърква, предлагайки ни тежестта на интелектуалния Куросава, но и ни прави завистливи, тъй като малцина от нас имат такива хипнотизиращи сънища.

"Синекдоха, Ню Йорк" на Чарли Кауфман

Режисьорският дебют на Чарли Кауфман изисква многопластово виждане и разбиране на света. На повърхността този филм е метафоричен, натоварен с критика и почит към изкуството, досущ като героя на Филип Сиймор Хофман – параноичния и вманиачен театрален режисьор. Герой, който се загубва между размитото разстояние на реалността и измисления му свят. Тази лента е изучаване на човешката природа. Докато някои критици подложиха на съмнение уменията на Кауфман като режисьор, „Синекдоха, Ню Йорк” го короняса като един от най-добрите сценаристи.

"Дони Дарко" на Ричард Кели

"Мога да правя всичко, което си поискам. Същото може да направиш и ти”, казва злокобно изглеждащ мъж, облечен в сребърен заешки костюм. Той говори за пътуване във времето на Дони – социално отхвърлен тийнейджър. Първоначално Дони не е сигурен дали заешкият костюм, който нарича себе си Франк, е фрагмент от неговото въображение. Малко по-късно става ясно, че мъжът е предал на Дони силата да пътува във времето. Оказва се, че Дони има много важна задача, за която той си няма абсолютно никаква идея. Режисьорът Ричард Кели използва всички прийоми, необходими за направата на такъв род филми – дупка в пространството, тангентни вселени, артифакти... Макар и объркваща, тази лента се превръща в доста запомняща се кинотворба, която дори успява да се докосне до политическата и социална сатира. Повдига завесата на религията и разглежда няколко литературни теории със своето опияняващо повествование.

"Враг" на Денис Вилньов

Лентата, в която участват Джейк Гиленхал, Мелани Лоран и Изабела Роселини, е смущаваща трактовка на добре познатата ни концепция за това, че всеки си има двойник, но представена по начин, който никога не сме виждали. Гиленхал играе мизантроп и колежански преподавател, който се сблъсква с наличието на своя двойник –актьор, докато гледа филм. Техните животи започват да се впримчват един в друг, а с всяка минута „Враг” става все по-свръхреалистичен, размивайки линията между битието на двамата мъже. Този филм е на места болезнен и мрачен и е побрал в себе си няколко тарантули. Само един Господ знае за какво са тези твари в сценария.

"Втората земя" на Майк Кехил

Научнофантастичният филм разказва историята на младо момиче, което убива два души, след като шофира в нетрезво състояние. През това време втора Земя се появява. Абсолютно идентична планета с тази, която населяваме. Лентата е очевидно насочена към изкуплението и идентичността ни като индивиди. С развитието на сюжета обаче нещата стават все по-абстрактни, особено що се отнася до частта с научните елементи. Начинът, по който се представя разбирането за време и за преход между двете реалности, със сигурност не е лесен за лековато разбиране.

Източник: Indiewire

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X