Лаура Ескивел: Вселената е матрица, която отеква, а ехото е всеки един от нас

Авторката на “Като гореща вода за шоколад” Лаура Ескивел  говори за вдъхновението, за ролята и енергията на храната, за смисъла на живота и за теориите за края на света.

Важната роля на кухнята
Кухнята е място, където се случват неимоверно много важни неща. За съжаление жените, в това число и аз самата, дълги години пренебрегвахме това място. Смятахме, че е маловажно, тъй като стоенето в него не води нито до получаване на дипломи, нито до материално заплащане. Погрешно бяхме повярвали, че знанието е съсредоточено единствено в книгите. Но всъщност знанието винаги се е съсредоточавало около огъня, около създаването на храната. Майка ми, която прекара почти целия си живот в кухнята, беше изключително мъдра жена, а никога не беше ходила в университет.

Известната мексиканска поетеса Сор Хуана Инес де ла Крус е била принудена в определен период от живота си да се отдели от света на книгите и да се посвети на домакински задължения. Тя остава затворена в кухнята си и това всъщност й носи много повече вдъхновение. Тя дори заявява, че ако Аристотел е прекарвал време в кухнята, е щял да има много повече какво да каже.

Смятам, че кухнята е мястото, към което трябва да се върнем. Още повече, че това е единственото място, където все още можем да проявяваме щедрост и великодушие. Навън всичко е тежко съревнование, в което се изправяме срещу един чисто материален свят, докато в кухнята сме отдадени на това да правим с удоволствие неща, които да споделяме с нашите близки, с нашето семейство. Препоръчвам на всеки човек да прекарва повече време в кухнята, още повече, че вярвам, че дори и най-нисшите духове се пречистват на парата от тенджерата.

Обмен между хората
Доста време ми отне, за да разбера, че човек е това, което са всички, и всички са това, което е всеки човек. Когато пишех “Като гореща вода за шоколад”, не знаех това, но по-късно, когато се срещах с почитатели, където и да отидех, винаги някой ми казваше: “Докато четях книгата, си спомнях за моята баба”. Защото това е ролята на огъня, на кухнята, на приготвянето на храната - чрез миризмите и уханията човек се връща към баба си, към майка си, към детството, към корените си.
Убедена съм, че конкретният човек е важен и има значение, но също така се чувствам част от едно цяло, заедно с моите предци, с хората около мен. Вселената е една матрица, която през цялото време отеква и ехото е всеки един от нас. Така че ние сме едно цяло. Мислим си, че тялото ни е нещо отделно от другите хора. Но всъщност ние непрекъснато отделяме по нещо - падат коси, кожата се обновява, дишаме и така частици от нас витаят в пространството и това е непрекъснат обмен между хората.

Енергията на комуникацията
Живеем в противоречив свят - хем непрекъснато сме в обмен и контакт с другите, хем обаче се отдалечаваме от другите. И това е най-вече заради новите технологии. Те ни дават уникалната възможност да се свързваме с много и различни хора, които са далеч от нас, и това е положително. Но в същото време ни отдалечават от хората, които са близо до нас. Така не обръщаме внимание на семейството си, за да си чатим с някого на другия край на света. А това има и отрицателни страни. Най-вече за младите, които почти непрекъснато са раздвоени с това, което реално се случва, и връзките, които осъществяват във виртуалното пространство. Това води до нарушаване на потока на енергията на комуникацията. Трудно е хората да се свързват, когато някой присъства само наполовина. Затова трябва да се търси баланс.

Храната и енергията
Убедена съм, че докато човек готви, той предава от енергията си върху храната. Това е и основната идея в “Като гореща вода за шоколад”. Правени са опити за приготвяне на храна по една и съща рецепта, но с влагане на различни чувства и резултатите са били шокиращи.

В днешно време нещата са се променили доста. Заради забързания ритъм на живот много пъти сме принудени да ядем полуфабрикати и вместо домашна супа - супа от консерва. Но не всичко е загубено. Експериментите на доктор Масару Емото, който доказва, че молекулите на водата се влияят от човешките мисли, са пример за това. Храните могат да се променят чрез докосване и положителна мисъл. Така че с топли чувства ние можем да преобразуваме дори полуфабрикатите и да вложим обичта си в консерва супа.

Ролята на книгите
Идвам от семейство, което е от долната средна класа, и за съжаление, като бях дете, нямахме достъп до много книги. Затова четях всичко, което имах късмета да получа отнякъде. Майка ми притежаваше колекция на всички книги на Вики Баум и това беше първото нещо, кото изчетох. По-късно много харесвах приключенската литература. Жул Верн ми беше любим. Днес обаче списъкът с любимите ми писатели е толкова дълъг, че не мога да се огранича с едно-две имена. Както и не мога да определя коя от моите книги ми е най-свидна. Всяка една е специална, писана в специален период от живота ми и съдържа нещо дълбоко съкровено от мен.
Когато започвам нов проект, за мен най-важното е да знам какво искам да кажа и по какъв начин ще го направя. Първо избирам главен герой, чрез който да представя историята, и веднага след това се запитвам от какво се страхува той. Това е от основно значение за всеки мой проект, защото като човешки същества това, което пречи на волята и на желанията ни, са именно страховете. Те ни възпрепятстват да достигнем до това, което желаем да бъдем.

По този начин чрез изграждането на героите чрез техния страх и това, което този страх ги кара да правят или да не правят, показвам как хората би трябвало да се превърнат в действащи лица, личности, които сами градят историята си, а не са просто следствие на обстоятелствата.

за нея
Лаура Ескивел е една от най-изтъкнатите латиноамерикански автори, редом до Габриел Гарсия Маркес и Исабел Алиенде. Кариерата й започва като киносценарист, а първата й книга “Като гореща вода за шоколад” става най-продаваната книга в Мексико и прави Лаура известна по цял свят. В нея под формата на рецепти тя описва историята на традиционно мексиканско семейство. Но това е много повече от готварска или любовна книга, защото в нея са скрити послания как да храниш душата си и да намериш пътя обратно към себе си. Огромен е успехът и на следващите й книги “Малинче”, “Съкровени вкусотии”, “Законът на любовта”, “Със скоростта на желанието”. Основни теми в романите й са мексиканската история и култура, отношенията между половете и съдбата, за която казва, че е “пътека, която следваш и само ти можеш да решиш как да преминеш по нея”.