Сан Себастиан - най-добрият град за остаряване (галерия)

Допреди година-две Сан Себастиан в съзнанието ми беше свързан единствено с футбол.

Спомените ми са от началото на 80-те години, когато местният клуб “Реал Сосиедад” изненадващо спечели две поредни титли в Испания, изпреварвайки грандовете “Реал” (Мадрид) и “Барселона”. Освен това точно между двете титли

“синьо-белите” се паднаха с ЦСКА

за купата на шампионите и българите ги отстраниха с 1:0 у дома и 0:0 като гости. Първия мач запомних с гола в последната минута с глава на Цецо Йончев, който си удари главата в гредата и получи мозъчно сътресение. Втория - като най-добрия в кариерата на вратаря Джони Велинов. След това ЦСКА стигна чак до полуфинал.

35 години по-късно Сан Себастиан отново влезе в радара ми, този път като град. Един приятел изненадващо реши да се пресели там от България. Когато го попитах защо точно Сан Себастиан, той отговори: “Когато за първи път отидох там с жена ми, първото ми впечатление беше, че това е мястото, където искам да остарея. И с всяко следващо пътуване се убеждавах, че решението ми е правилно.”

Скептично посрещнах думите ми, преди през октомври миналата година да му гостувам за около седмица. И ако при него критерият е къде иска да остарее, при мен е къде нямам желание да влизам в интернет. Сан Себастиан е едва второто място от стотиците, посетени от мен. Първото е брегът на Женевското езеро.

Сан Себастиан, когото местните наричат със старото му и все още валидно име Доностия, е вторият по значение град на Баския след Билбао. Има и собствено летище, но по-лесно е да се използва това на столицата. Двата града са свързани с магистрала (77 км), а има и изключително удобен автобус, тръгващ от самото летище. Билетите са по 14 евро, като единственото неудобство е, че трябва да се купуват от автомат и само с кредитна карта. Което е странно, защото до самия Билбао билети се продават само на гише и срещу пари в брой. Иначе пътуването е приятно, а пейзажът удивително напомня Швейцария, особено с наклонените си пасища, по които се виждат стада крави.

Има и втори начин да се стигне до Сан Себастиан - за него отправна точка е френският град Биариц. Разстоянието е дори по-малко - 40-ина километра, като освен с кола може да се пътува и с влак.

Първото впечатление от Сан Себастиан е спокойствието. Времето сякаш не се движи, в 10 сутринта се чувстваш по абсолютно същия начин, както в 4 следобед. Вероятно чувството за безвремие се дължи на океана, на брега на който е разположен градът. Както пише Стивън Кинг в “Изкуплението Шоушенк”, океанът няма памет, затова там забравяш за всичко.

За Сан Себастиан казват, че е най-красивият испански град. Веднага се набива в очи, че възходът му се дължи на вдовицата на крал Алфонсо ХII и регентка на сина им Алфонсо ХIII в продължение на 16 години - Мария Кристина. Австрийка по произход, тя се влюбва в града при едно от посещенията си и стартира благоустройството му и

превръщането му в един от европейските топкурорти

Затова в Сан Себастиан има паметник на Мария Кристина, централна улица “Мария Кристина”, хотел “Мария Кристина”, в който се провежда известният кинофестивал, театър “Мария Кристина”, а една от най-красивите църкви логично се казва “Санта Мария”.