“Танцът Делхи” на Народния театър се понесе 1773 км до Тулуза

Близо 8000 души напълниха залата

Въздушни ями, турбуленции, заглъхнали уши, дъжд, светкавици и с чаша вино в ръка за кураж. Като гръм в рая по време на буря, Великолепната шесторка от хитовото представление “Танцът Делхи” на Народния театър “Иван Вазов” се понесе 1773 километра по въздух, за да стигне до Тулуза - Розовия град.

Там ги очакваше жадният за пир южнофренски дух, напоен с дъжд от първия ден, а на актьорите им тръгна гладко, като по водите на река Гарона, която обикаля около космополитния град. Той носи в себе си дъх на минало и вкус на бъдеще. В оазиса на Южна Франция класиката среща модерния поглед. Там е и мястото, където режисьорът

Галин Стоев,

неведнъж

определящ се като

номад и бохем,

пусна дълбоки корени, за да оглави Националния театър в Тулуза. Историческото му встъпване в длъжност бе увенчано и с друг български успех. Представяйки “Танцът Делхи” в Южна Франция, артистите Светлана Янчева, Радена Вълканова, София Бобчева, Радина Кърджилова, Елена Телбис, Владо Карамазов и Сава Драгунчев се превърнаха в емблема за високото ниво на източноевропейската актьорска школа, с което бетонираха позициите на режисьора си в европейския театрален елит. Спектакълът бе личен поздрав от Галин Стоев към френската публика.

Близо 8000 души напълниха залата в осемте дати за представлението, за да приветстват новия директор. Той встъпи в длъжност на официално представяне пред медиите и веднага след това се настани да наблюдава играта на “децата си”, както нарича актьорите. А те разполагаха с броени дни за репетиции.

“Нещо като театрална магия в зелено е”, разказва Мари Демонт - 23-годишна студентка в трети курс в Университет Капитол в Тулуза. “Видях плаката още в началото на януари и бях сигурна, че трябва да се гледа. Знаехме, че новият директор на модерния театър е българин, но не знаехме много за вашата страна (б.а. - така наричат Националния театър в Тулуза заради алтернативните постановки, които се играят). За първите дати всичко бе продадено, но на третата дата успяхме да влезем. По-скоро си падам по класическия театър, но това, което трупата е направила, е

модерна приказка

за щастието

И макар да звучи страховито в началото - говори се за смъртта, всъщност става въпрос за живота и истинските ценности.”