Напишете дума/думи за търсене

Пепа Николова - актрисата, която никой не опитоми

“В ролята вложих всичко от себе си - разказваше Пепа. - Аз винаги така играя, не мога да се преструвам. Както го чувствам, така го играя...”

Но “Понеделник сутрин” е спрян за излъчване по кината и заключен в най-дълбоките килери на Кинематографията. Ако филмът не беше тотално забранен, българското кино може би щеше да тръгне по друг път. Гледан от французи, филмът има официална покана за фестивала в Кан. Интерес към него проявяват и от Венеция и Испания.

Гледалите филма кинаджии започват да говорят за него като за “чешко чудо” в България, а

Пепа сравняват

с Жулиета Мазина

Но пак от него тръгва и характеристиката й на странна, остро характерна, непредвидима, непредсказуема...

“Понеделник сутрин” възкръсна в края на 1988 г. И зрителите видяха, че филмът е запазил виталността си, че проблемите за фалша в живота, за лакирането на реалността и свободата на личността звучат съвременно. През 1990 г. филмът е отличен със специалната награда на СБФД, Николова получи приза за най-добра женска роля. Тя казваше, че на прожекцията на филма се чувствала като на панихида. “Как приехте наградата?”, попитах Пепа. “Като посмъртна!”

За съжаление, забраната на филма спъва летящия старт на Николова в българското кино. Тя не е приета във ВИТИЗ. След големия скандал в Младежкия театър, когато са прогонени Вили Цанков и част от най-известните актьори, тя е принудена да се върне в родния край и няколко години се подвизава в Хасковския театър. Пропада възможността да играе в новия филм на режисьорите Пискови “Двама в новия град”. Забраняват им до го снимат.

Най-голямата болка на Пепа, която остава до края на живота й, е пропуснатият шанс да играе ролята на Дара в “Лавина”. След като я гледа на предварителна прожекция в “Понеделник сутрин”, Блага Димитрова е толкова впечатлена, че я нарича “дар божи”. Така и кръщава героинята си в “Лавина” - Дара, чийто образ е написан специално за Пепа. Но и този проект на Пискови е забранен.

Шансът за актрисата се появява в лицето на Атанас Киряков, който е помощник-режисьор в екипа на сериала “На всеки километър”. Киряков и Пепа се знаят от 1964 г., когато той е асистент на Людмил Кирков при снимането на “Късче небе за трима” в Харманли. Една вечер двамата танцуват туист в лятната градина, милицията ги арестува и осъждат Киряков на 5 дни за дребно хулиганство, а нея пускат, тъй като е малолетна.

Киряков предлага на Неделчо Чернев, единия от режисьорите на “Километрите”, да пробва Николова за ролята на циганката Джалма. Чернев отказва, но след дълъг спор стигат до компромис: ще й направят пробни снимки.

Снимат и няколко млади момичета. Когато гледат пробите в телевизията, в стаята влиза Любомир Шарланджиев, другият режисьор на сериала, вижда харманлийката и спонтанно възкликва: “Ей, Неделчо, пак удари късмета...”

За да влезе в образа си, докато снимат епизода “Циганката” край Пасарел, Пепа 10 дни не се разделя със сценичните си дрехи и не напуска истинския катун. Циганите толкова я харесали, че поискали да я омъжат за един техен момък.

Режисьорът, впечатлен от играта й, имал желание да продължи ролята й. Но серията завършва с гроба на Джалма и няма как сценаристите да я “съживят”.

След ролята на циганката снимат актрисата все в някакви особени роли - руса чужденка в “Бягаща по вълните”, индианка в “Оцеола”, женска маймуна в “Трета след слънцето”.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X