Напишете дума/думи за търсене

Жулиет Бинош и нейната връзка с Аушвиц

Кадър от филма "Шоколад".

Последният филм на французойката е психологическата драма "Тази, която не съм”. Жулиет Бинош се превъплъщава в 50-годишната разведена учителка Клер, която си създава фалшив фейсбук профил на 24-годишна жена. За целта използва снимка на хубава млада брюнетка. Първоначалната й идея е да следи своя любовник Людо. Само че той приема предложения за приятелство само от хора, които познава лично. За да стигне до Людо, Клер се сприятелява с най-добрия му приятел Алекс. Двамата започват да обменят съобщения и лъжливото им приятелство скоро

прераства във фалшива любовна афера

"Аз не се преструвах, че съм на 24 години, аз бях на 24 години" е една от емблематичните фрази от тази любовна драма, засягаща проблема за разликата между виртуално и реално, за това кое е по-стойностното съществуване – онлайн или офлайн и кой определя правилата къде сме по-истински.

Няма по-подходяща актриса за тази роля от Бинош, която доказва с всяка своя роля, че талантът е над всичко. Според филмовите експерти тайната на успеха й се крие в комбинацията от безкрайна любов към работата, взискателност към себе си, амбициозност и готовност да поема рискове. "Обичам новото, непознатото и не желая да се затварям в зоната си на комфорт", категорична е актрисата пред "Marie France" и допълва, че "Тази, която не съм” е изключително важен филм, защото показва как социалните мрежи ни правят едновременно по-свободни, но и по-зависими; как разпалват желанието ни да бъдем нова версия на себе си, но същевременно ни затварят в илюзии, дори в лъжи.

"Аз винаги живея в настоящето – искрена е Бинош. - Не забравям миналото, но то е обърната страница. Наскоро изучавах Дървото на живота "Сефирот". Според Кабала то показва много ясно, че ако човек не е преминал три етапа в своето съществуване, остава завинаги в юношеството, без да достигне зрелостта - която е синоним на свобода. Тези три етапа са желанието за власт, за сила и за наслада. Ако не излезем отвъд тях, неизбежно се връщаме отново и отново в началната точка и страдаме."

Жулиет Бинош не е просто красива актриса, тя е великолепна личност, която умее да завладява другите. Във Франция е обожавана.

Номинирана е за "Сезар" цели десет пъти

и е запазила мястото си сред грандамите на френското кино. Почитана е обаче и извън родината си. Наричана е "най-голямата изненада на Оскарите". Когато през 1997 г. е номинирана за ролята си в "Английският пациент", дори самата тя не очаква да грабне наградата. Всички смятат, че статуетката ще отиде при неповторимата Лорън Бакол за режисирания от Барбра Стрейзънд "Огледало с две лица". Когато Кевин Спейси обявява името на Бинош като победителка, самата тя е шокирана и успява да каже само: "Ужасно съм изненадана. Не съм си подготвила реч. Бях сигурна, че Лорън ще спечели. Смятам, че тя го заслужава. Не мога да повярвам. Може би сънувам".

Не се страхува от голотата пред камера, не крие годините си, обича предизвикателствата и винаги се осмелява да е истинска
Не се страхува от голотата пред камера, не крие годините си, обича предизвикателствата и винаги се осмелява да е истинска
Ролята, с която печели най-много международни почитатели, неизменно е в "Шоколад" – история за сладостта, страстта и изкушението. Запленявайки самия Джони Деп, Бинош разказва една цветна приказка за щастието. Актрисата има в актива си много по-разтърсващи роли, но

тази в "Шоколад" й носи славата на съблазнителка.

Бинош разказва също, че трудностите в детството са я направили по-издръжлива и са й дали смелостта да не се страхува от новото. Жулиет е само на четири години, когато родителите й – скулптор и актриса – се развеждат. Малкото момиче е изпратено в пансион. Когато става на 15 години, тя заживява сама в Париж, където учи в училището по изкуства. Изявява се в няколко театрални постановки и получава покана за второстепенни роли в "Семеен живот" и "Здравей, Мари". Печели слава още в началото на 20-те си години с превъплъщенията си в "Лоши чувства" и "Непосилната лекота на битието". Години по-късно Бинош ще разкрие пред пресата, че силата за оцеляване е наследила от баба си по майчина линия. Тя е била полякиня, изпратена от нацистите в Аушвиц, която обаче успява да оцелее и да избяга във Франция. Жулиет признава, че често мисли за нея и за това колко смела е била. Бинош също доказва, че е от оцеляващия тип. Тя не само се справя сама, но и успява да разкрие таланта си.

Първият й голям успех идва с "Три цвята: синьо" на Кшищоф Кешловски. За ролята си печели "Сезар" и награда от фестивала във Венеция. И до днес актрисата смята тази своя роля за една от любимите си.

Всъщност тя бързо открива, че я интересуват не толкова наградите, колкото възможността да предизвиква себе си с различни роли и да открива нови и нови аспекти от личността си. Може би точно заради това след като спечелва "Оскар" за "Английският пациент" тя решава да се отдаде само на театъра за известен период. Решението е прието като странно – та точно тогава тя е затрупана с предложения за филми и във Франция, и в САЩ. Жулиет обаче

е вярна единствено на себе си

– тя е категорична, че няма да приема роли, които не я вълнуват, и мъдро преценява, че в такъв момент интересът към нея е прекалено комерсиален. Затова отказва множество предложения и се изявява единствено на театралната сцена.

Любовта й към киното обаче е много силна и тя се завръща на големия екран като Жорж Санд в "Децата на века". В свое интервю актрисата споделя: "Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар – това са великите французойки."

Следват десетки роли – някои в драми, други в комедии; едни в сериозни филми, други в блокбъстъри. Незабравими остават превъплъщенията й в "Брулени хълмове", "Хусар на покрива", "Камий Клодел 1915", "Взлом", "Париж, обичам те".

Днес Бинош е доказала, че може да изиграе всичко, но въпреки това продължава да провокира себе си и да изненадва зрителите.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X