Хати Макданиел - първата афроамериканка с “Оскар”, която не беше достатъчно добра и за белите, и за своите

Истинска празнична еуфория тресе Атланта. Тълпи от стотици хиляди граждани са превзели разстоянието от 11 км от летището до хотел Georgian Terrace. Оттам ще минат филмовите звезди, пристигащи за премиерата на цветната лента “Отнесени от вихъра” - насрочена за 15 декември 1939 г. Всички тръпнат в очакване да проследят на големия екран любовната история от романа на Маргарет Мичъл между Скарлет О'Хара и Рет Бътлър на фона на Гражданската война.

Часове по-рано Дейвид О. Селзник, един от най-успешните продуценти в историята, почти е пред инфаркт. Кларк Гейбъл е заявил, че няма да присъства на премиерата. Невъзможно е Краля на Холивуд, актьорът в главната роля, да отсъства от първата прожекция на филма, за който всички говорят!

Гейбъл не иска и да чуе. Категоричен е. Щом Хати не може да присъства на събитието, в Атланта ще се лишат и от неговата особа. Без неговата колежка и приятелка Макданиел кракът му няма да стъпи там. Селзник вече е опитал да издейства разрешение чернокожите актьори от каста да бъдат редом до целия екип, но няма как това да се случи заради законите за сегрегация на щата Джорджия.

Единствената, която успява да убеди Краля да отиде на премиерата, е самата Хати Макданиел. Тя му се обажда и му казва, че той трябва да е там от името и на “двама им”. И Гейбъл склонява.

“Отнесени от вихъра” поставя рекорд за посещаемост и става най-печелившият филм в Холивуд. Считан е за едно от най-големите достижения на киното.

С днешна дата филмът беше свален от стрийминг платформа на HBO заради това, че “увековечава робството” и съдържа сцени с неприемливо днес расистко послание. В позицията на HBO се изтъква, че лентата е продукт на своето време и ще бъде върната отново в каталога по-късно с придружаващи разяснения за историческия контекст при създаването му.

През годините класиката неведнъж е била критикувана заради романтизиране на робството. Иронията е, че именно за ролята си на култовата героиня Мами в “Отнесени от вихъра” актрисата Хати Макданиел става първата афроамериканка, удостоена с награда “Оскар”.

И въпреки това свое постижение тя цял живот е мишена на предразсъдъци и критично отношение от страна и на белите, и на борещите се за равноправие чернокожи.

Не е любимка нито на едните, нито на другите. Успехът й в “Отнесени от вихъра” дразни доста южняци, които се оплакват, че нейната героиня е твърде “близка” със своите бели господари. Чернокожото общество пък я обвинява, че принизява борбата им със сегрегацията, като играе само стереотипни роли на прислужница.

Всеки нехае, че ако не играе по правилата, Макданиел трябва да се издържа като истинска слугиня, както е правила дълго време. А най-престижната статуетка навярно щеше да е само мечта много дълго време за чернокожите артисти. Дори след като Хати я спечелва, минават цели 50 години, преди Упи Голдбърг да получи “Оскар” за поддържаща роля в “Призрак”.

Именно Макданиел, дъщеря на някогашни роби, е тази, която отъпква пътеката. Тя е тази, която извървява славния си поход към триумфа на сцената от най-отдалечената маса до изхода на залата в хотел “Амбасадор”.

Селзник прави всичко възможно, за да осигури нейното присъствие сред другите звезди по време на 12-ата церемония по връчването на филмовите награди на 29 февруари 1940 година. “Отнесени от вихъра” е номиниран в 13 категории, а мнозина са скандализирани от факта, че за поддържаща женска роля в надпреварата участва и чернокожата актриса. На всичкото отгоре от хотел “Амбасадор” имат стриктна античерна политика - там Хати не може да се смесва с белите.

Кларк Гейбъл се разгневява за пореден път. Със Селзник са непреклонни и държат на всяка цена Макданиел да получи нужното уважение и да бъде редом до тях. Организаторите отстъпват, но и спретват отделна масичка почти на изхода за нея и придружителя й, където сяда и нейният бял агент Уилям Мейклехон.

Това е мястото, което може да се отреди за “прислужницата” на Холивуд... Но пък няма друга като нея - тя е най-добрата. Това е признато официално същата вечер.

Любопитното е, че Хати за малко да се размине с ролята си на Мами, която обожава, но нейният талант и горещите препоръки от наистина безценния й приятел Кларк се налагат дори над прищевките на първата дама на САЩ Елинор Рузвелт.

Всъщност президентшата настоявала личната й прислужничка да изиграе Мами. На кастинга се явяват всички чернокожи дами в индустрията, които тогава не са повече от десетина. Макданиел пък отива с автентична униформа на прислужница и изпъква. Освен всичко вече се е снимала в China Seas, където се сближават с Кларк Гейбъл и той горещо я препоръчва. Двамата винаги се шегуват и закачат един с друг на снимачната площадка, а партньорството им е леко и ползотворно. Така думата на Краля се оказва много по-тежка от тази на първата дама на Америка. И ето че има историческо значение.

Макданиел взема статуетката в ръце и държи реч.

“Това е един от най-щастливите моменти в моя живот и искам да благодаря на всеки един от вас, който участва в избора ми, за вашата доброта. Това ме прави много, много смирена и винаги ще бъде като маяк за всичко, което ще съм способна да направя в бъдеще.

Искрено се надявам, че ще отдам дължимото на моята раса и на киноиндустрията. Сърцето ми е твърде пълно, за да ви кажа как се чувствам и да ви благодаря. Бог да ви благослови.”

Дискриминацията обаче продължава и след награждаването. Веселбата се пренася в клуб за “не-черни”, където отказват на Макданиел да влезе.

Чернокожите се радват на нейната победа. В същото време много от тях смятат, че това е доказателство как само онези, които не протестират срещу холивудската системна употреба на расови стереотипи, могат да намерят работа сред звездите.

Някои дори я нападат, като я наричат “чичо Том” - човек, който желае да напредне лично чрез продължаване на тези вредни условия в развлекателната индустрия.

Макданиел се старае да използва успеха си, за да подпомогне своята общност, но и се пази от политиката.

Участва в кампанията за правото на чернокожи актьори да притежават имоти в един от най-скъпите квартали на Лос Анджелис. Вече като притежателка на дом в Ел Ей на улица “Южен Харвард” Макданиел отваря вратите си за колеги и творци с афроамерикански произход. По време на Втората световна война е председател на негърското отделение на Комитета за победа в Холивуд, като осигурява развлечения за войници, разположени във военни бази.

И все пак почти не успява да удовлетвори всички очаквания, които има към нея. Хеда Хопър (колумнист и актриса) заявява, че кариерните спънки пред Макданиел не са резултат от расизма в Холивуд, а в голяма степен са причинени от нейните “собствени хора”.

Никой не може да отрече обаче, че тя прави един от най-силните персонажи в киното. Мами дори вдъхновява написването на книгата “РУТ: историята на Мами от “Отнесени от вихъра” на Доналд Макейг - историята на жената, която е “скала в реката на времето, никога не изоставя онези, за които се грижи, и никога не забравя онези, които е изгубила в бурята на времето.”

Такава е и Хати, която се ражда като 13-ото дете на някогашни роби в Уичита, Канзас. Майка й Сюзън Холберт е певица на госпълска музика, а баща й Хенри Макданиел се бие в Гражданската война в редиците на 122-рите обединени щатски цветнокожи войски. Семейството се премества в Колорадо.

Едва на 6 години Хати открива любовта си към сцената и решава, че иска да бъде актриса. На 15 години прекъсва гимназия, за да участва във вариететните спектакли на брат си Отис и да обикалят малки градове. Така развива умението си да пише песни и също работи върху комедийния си талант. По-късно с нейната сестра Ета сформират и женско шоу, наречено “Сестри Макданиелс”.

След смъртта на брат им Отис през 1916 г. трупата започва да губи пари и се разпада. От 1920 до 1925 г. Хати става част от “Мелодийните хрътки” на професор Джордж Морисън - черен гастролиращ ансамбъл. Така стартират и нейните първи радиоизяви, пеейки с “хрътките” по станция KOA в Денвър. След като фондовата борса се срива през 1929 г., Хати може да намери работа само като служител в тоалетната в клуб “Мадрид” на Сам Пик близо до Милуоки. Въпреки нежеланието на собственика в началото да й позволи да бъде изпълнител, в крайна сметка я пуска да излезе на сцената и скоро тя става редовен изпълнител.

През 1931 г. Макданиел се мести в Лос Анджелис, за да се присъедини към брат си Сам и сестрите си Ета и Орлена. Когато няма малки роли за нея в киното, тя работи като прислужница или готвачка. Брат й Сам успява да издейства шоу за сестра си и тя се изявява по радиото като Hi-Hat Hattie - нахална прислужница, която често “забравя мястото си”. Набира сериозна популярност, но заплатата й е толкова ниска, че трябва да продължи да работи като чистачка.

Дебютът й в киното не налага да смени униформата на слугиня за “Златният запад” (1932). В своята кариера има общо 74 роли на прислужница. С веселия си нрав тя се сближава с най-големите звезди в Холивуд - приятелка е освен с Кларк Гейбъл и с Джоан Крофорд, Талула Банкхед, Хенри Фонда, Роналд Рейгън, Оливия де Хавилланд и т.н.

В личен план Макданиел се омъжва цели четири пъти.

Първият й съпруг Хауърд Хикман умира четири години след сватбата. Скоро след сключването на брака им издъхва и вторият - Джордж Лангфорд, вследствие на огнестрелна рана. Тогава кариерата на Хати е в подем. С третия - Джеймс Лойд Крофорд, продавач на недвижими имоти, се развеждат след четири години заради жестоката му ревност към нейния успех. За последно казва “да” на Лари Уилямс, интериорен декоратор, но разводът отново не закъснява, защото животът им заедно е помрачен от “спорове и суетене”.

Макданиел става и първата чернокожа актриса, която е звезда в радиоситком - “Беула”. Сериалът става хит и печели на Хати по $1000 на седмица за първия сезон.

Краят за нея идва с диагноза рак на гърдата. В завещанието си Макданиел пише: “Искам бяло ковчеже и бял покров; бели гардении в косата и в ръцете ми заедно с одеяло от бяла гардения и възглавница от червени рози. Искам също да бъда погребана в гробището на Холивуд”.

Последното е невъзможно за изпълнение. Гробищата са само за бели звезди. Вместо това Хати е положена да почива в Angelus-Rosedale. Чак през 1999 г., когато собствениците на холивудските покои се сменят, предлагат нейните тленни останки да бъдат преместени, но роднините отказват. Все пак е построен мраморен мемориал за нея там, където именно тя е пожелала да се отдаде на вечността.

“Никога не съм се извинявала за ролите, които играя. Няколко пъти съм убеждавала режисьорите да пропускат диалектните (обидни) обръщения. Те с готовност се съгласяваха. Казваха ми, че поддържам жив стереотипа на негърския слуга в умовете на театралите. Вярвам, че моите критици смятат, че обществеността е по-наивна, отколкото всъщност е.”