Ако си мислим, че връзката с нашето дете е даденост и че сме дълбоко и харномично свързани завинаги, без да се налага да полагаме усилия върху нашите взаимоотношения, тогава сме в огромна грешка.
Независимо на колко години е нашето отроче, ние трябва да се грижим за тези отношения и за това да не загубваме дадената ни от природата свързаност.
1. Говорете. Говорете много
От бебе до голямо дете, то има нужда да ви слуша. Независимо дали си мислите, че може и да не ви чува, не ви разбира, говорете много. Още на малкото бебе разказвайте истории. Децата обичат да слушат приказки. Не се ограничавайте само с приказките от книжките. Разказвайте своите собствени истории, превърнете ги в приказки. Това споделяне, когато детето е малко, ще бъде от изключителна важност за вас с него, когато порасне(те).
2. Слушайте. Слушайте много
Детето ви може да ви говори, още преди да успее да проговори. Необходимо е да се научите да го слушате. Ако то е бебе, вероятно вече разпознавате различните му видове плач. Ако не, опознайте ги. Може би единият плач казва "Искам да ме гушнеш", а другият - "Искам да ме оставиш да спя". Научете се да чувате детето си и когато порасне. Никога не казвайте на едно дете, че говори глупости. Дори когато не разбирате какво ви казва, уважавайте казаното от него и се научете да го тълкувате спрямо възрастта му и съответната ситуация.
3. Учете се от него
Важи същият съвет - учете се от детето си, дори то да е мъничко бебе. Никога не подценявайте интелекта и емоционалността му. Знайте, че държите в ръцете си един човек от съвсем ново поколение, което идва с други способности и други от вашите цели. Приемете, че детето ви е вашият най-искрен учител и разберете през него света, към който всички сме се запътили.
4. Приемете го такова, каквото е
Казват, че децата са нашето предизвикателство да приемем онези човешки черти, които не може да приемем у другите. Да речем, вие сте една организирана и винаги идваща навреме жена, а детето ви е разхвърляно, разсеяно и никога, ама никога не влиза точно в час. Недейте да се дразните, а приемете, че това не е дефицит, а просто една различност. И тъй като има баланс в човека, със сигурност детето ви ви "води" в нещо друго. Да речем, вие се изнервяте лесно, палите се лесно, а пък то е обратното на вас - спокойно и много по-хармонично като отношение към околния свят. Когато приемете детето си такова, каквото е, с всички негови слабости и недостатъци, без да се сърдите нито на себе си, нито на партньора си, нито на природата за това, вие ще станете много по-близки и ще общувате много по-качествено.
Коментари (0)
Вашият коментар