доверие

Когато сме в началото на една връзка, любовта обикновено изглежда по начина, по който сме свикнали да я виждаме във филмите и романтичните романи. Всичко е ново, вълнуващо и непредвидимо

Ако Холивуд беше напълно честен с нас, вероятно щеше да ни спести поне няколко разбити сърца. Вместо това десетилетия наред ни учеше, че ако обичаме достатъчно силно

Сигурно си спомняте онези сконфузни моменти от  тийнейджърството, когато родителите започват лекичко да ви разпитват затова дали си харесвате някого. Още по-скофнузно е

Съществува една популярна представа, че когато обичаме истински, трябва да прощаваме. Че любовта е търпелива, разбираща и готова да даде още един шанс

„Как мина денят ти?" „Добре." „Случи ли се нещо интересно?" „Не." Това е разговор, който вероятно почти всеки родител е водил поне веднъж. Понякога дори имаме усещането

Когато сме млади, рядко мечтаем за спокойствие. Мечтаем за голяма любов. За приключения. За успех. За живот, който изглежда интересен отвън и впечатлява останалите

Когато сме млади, любовта често прилича на буря. Появява се внезапно, преобръща плановете ни, кара ни да губим сън и понякога здрав разум. Вярваме, че колкото по-силни са емоциите

Има хора, с които всичко просто се получава с лекота, без усилие, излишни разговори нужда от постоянни обяснения. Има и други, при които дори изборът на вечеря може да се превърне във философски

Когато сме на двайсет, често вярваме, че приятелството е нещо като брака. Намираме си хората, с които споделяме лекции, купони, разбити сърца и грандиозни планове за бъдещето, и сме убедени

В началото двете често изглеждат еднакво. Постоянно мислиш за човека. Искаш да бъдеш с него непрекъснато. Настроението ти зависи от вниманието му. Липсата му боли физически