Смела история от Балканите вкара Рене и „Остайница“ в краткия списък за „Букър“

Българската литература отново влиза в световния разговор – и този път не като изненада, а като тенденция.

Само три години след като Георги Господинов донесе историческа победа с „Времеубежище", нов български роман стига до най-късата и най-трудна селекция на Международната награда „Букър". „Остайница", публикуван на английски като She Who Remains в превод на Изидора Анжел, вече е сред шестте най-добри книги в света за годината.

Любопитен детайл, който прави този успех още по-силен: това е едва вторият път в историята, в който съвременен български роман достига до тази фаза на наградата. И това поставя България на карта, на която доскоро присъстваше плахо.

Авторката на романа, Ирена Иванова, е добре позната и извън литературата. Под артистичното име (с което подписва книгата) тя има впечатляващо присъствие в киното – именно тя стои зад главната роля във филма „Безбог" на Ралица Петрова, който печели „Сребърен леопард" в Локарно през 2016 г. Това двойно присъствие – в литературата и в киното – все по-често се оказва ключ към международната разпознаваемост на авторите.

„Остайница" отвежда читателя в малко албанско село, където времето сякаш не е помръднало. Там все още действа Канунът – строг, архаичен кодекс от XV век, който определя живота до най-малкия детайл. В този свят главната героиня Бекиа взема радикално решение: да даде клетва за девственост и да заживее като мъж, за да стане глава на семейството си.

Този феномен – т.нар. „клетвени девици" – не е художествена измислица, а реална традиция в части от Албания и Балканите. Именно това придава на романа особена тежест: той не просто разказва история, а отваря врата към културна реалност, която рядко стига до широката публика.

Решението на Бекиа идва след поредица от разтърсващи събития, които разрушават едно семейство и оставят героите лице в лице с травмата. Романът не предлага лесни отговори – той задава въпроси за идентичността, свободата и цената на избора.

Критиката вече реагира силно. „Суров и пронизващ роман [...] в паметта задълго остават мощта на езика и ярката картина на дивите, затънтени и древни земи на Кануна", пише Луси Скоулс в The Telegraph. Подобни оценки често се оказват решаващи в последната фаза на надпреварата.

Интересът към книгата се засилва още повече заради предстоящата ѝ екранизация. Филмът се подготвя от режисьора Костадин Бонев, което е още един сигнал, че историята има потенциал да излезе извън страниците и да достигне по-широка публика.

Тази година конкуренцията е сериозна. В краткия списък са още пет силни заглавия от различни части на света – от Бразилия и Германия до Тайван и Иран. Това прави присъствието на български роман още по-значимо, защото показва, че локалните истории могат да звучат универсално.

Журито, оглавявано от британската писателка Наташа Браун, ще обяви победителя на 19 май в Лондон.

И независимо от крайния резултат, едно вече е ясно: българската литература вече не чака да бъде открита – тя започва да бъде очаквана.