Диляна Велева: Бурите идват, за да разместят живота ни

"Най‑важното в живота е способността да установиш контакт с друг човек. Ако можеш да направиш първата крачка към комуникация, разбиране и любов, то независимо колко труден ще бъде пътят - това е всичко, което наистина има значение".

Думите са на Ингмар Бергман, а емоциите, връзките, любовта, болката и начинът, по който създаваме и разрушаваме взаимоотношения, са теми, които не се учат в училище, но съпъстват всеки от нас през целия ни живот. Именно за това говорим с Диляна Велава - психотерапевт и автор на книгата „По стъпките на душата", в която тя разглежда връзката между личното израстване, любовта, влюбването и предизвикателствата на човешките отношения.

"По стъпките на душата" разглежда много аспекти, особено отношенията между хората. Защо те са толкова важни?

Отношенията са едно от най-трудните неща, но и едно от най-красивите. Това е начин човек да се опознае, както и да разбере отношението си към себе си.

Кога започнахте да пишете преди да станете психотерапевт или след това?

Моята история започна още като дете. На около пет години баба ми, която беше пенсионирана директорка, ме научи да чета и пиша. Към шест години вече имам първите си опити със стихове. През целия пубертет си водех дневници и до 18-годишна възраст записвах всичко ежедневно. Писането винаги е било част от живота ми, защото семейството ми е творческо. Майка ми е писател, баща ми също пише, макар по различни исторически теми.

А когато се насочихте към психотерапията какво се промени?

Тогава писането се превърна в своеобразно спасение. Оказа се изваждане от дупката след раздялата с мъжа ми и изолацията на пандемията. Много от текстовете публикувах във Facebook и хората ги харесваха. Но за мен това никога не е било нарцистично. Писането е начин да изразя опита, както личен, така и този на стотици хора, които съм срещала в терапията.

Какво ни кара да боледуваме най-много като хора?

Най-трудното е, че много хора нямат добър вътрешен диалог и контакт със себе си. Това води до симптоми като паник атаки, депресия, натрапливи мисли, хранителни разстройства и зависимости. Ако нямаш връзка със своя вътрешен глас, тайните и несигурността могат да съсипят човек с години.

В книгата разглеждате човешките отношения и във връзките. Какво всъщност е зрялата любов и как се различава от влюбването?

Влюбването е първият етап, който е едновременно химически и емоционален. Това е проекция, при която виждаме нещо в другия, а защитните стени падат. Понякога се регресира до състояние „майка и бебе".

Често сексуалното привличане се свързва с „първообраза" на родителя. Влюбването няма поемане на отговорност, базирано е само на страстта (ерос) и не трае вечно.

Зрелите отношения надграждат влюбването чрез съзнателен избор и дълбока интимност. Те съдържат три елемента: физическо привличане, стабилна комуникация и ангажимент.

В зрялата връзка хората се познават, избират да виждат светлината един в друг и могат да бъдат себе си, без да се налага да „режат" части от личността си.

Какви са грешките, които често допускаме във връзките и кое е трудно да приемем?

И в книгата отбелязва, че е трудно да се приеме истината, че някои хора може никога да не се променят. Особено, когато се отнася до тези, които обичаме най-много. Често влизаме във връзка с надежда, че любовта ни и подкрепата могат да бъдат катализатори за нечия чужда трансформация. Но всъщност изборът за външна и вътршена промяна е дълбоко лично решение и дълъг вътрешен процес Той изисква готовност, която никакъв външен натиск не може да създаде.

Затова и често връзките не винаги са цветя и рози. Да поговорим за токсичните връзки и динамиката в нея. Защо е трудно измъкването?

Токсичната връзка е динамика, в която се повтарят стари модели като ревност, контрол, страх от изоставяне. Често изборът е между познатата токсичност и неизвестното, което може да символизира смъртта на стария модел. Хората често остават, защото са уплашени или не разполагат с подкрепа.

Как психотерапията помага при травма и насилие?

Психотерапията е безкрайно ценен инструмент, особено при жертви на насилие. Например фондация „Стъпки напред" подкрепя такива хора с продължителни програми, защото кратки консултации не стигат. 

Как можем да излезем от трудни ситуации в подобни отношения?

 Излизането от такива ситуации е комплексен процес. То изисква едновременно работа върху комуникацията с другия и дълбоко вглеждане в себе си. Разпознаване на „вторичния процес" в комуникацията. Често споровете не са за това, което изглеждат на повърхността. Например битовите конфликти, като една чиния, всъщност могат да показват усещането, че не си ценен или видян. Вместо скандали или контрол, е важно директно да се изразяват истинските чувства: „не се чувствам сигурен", „притеснявам се" или „да видим какво става с нас".

Това изисква изграждане на емоционална хигиена и култура на общуване, която изключва обидите. Работа върху вътрешния диалог и автентичността.

Много хора не се познават и нямат добър контакт със себе си. Това води до паник атаки, депресия и други симптоми. Промяната започва, когато човек види и приеме собствените си „тъмни и светли страници". С израстването човек разбира, че няма смисъл да воюва с другите, когато приемеш собствените си недостатъци и преставаш да се ядосваш на другите за техните.

Поставяне на граници и „рязане" на токсичното, така ли?

Именно. Излизането от трудна ситуация означава здравословно разграничаване. Поставянето на граници защитава личното пространство. Свободата понякога изисква да „отрежеш" хора или ситуации, които те карат да се чувстваш по-малък. Токсичните връзки са трудни за напускане, защото повтарят познати модели от детството като страх от изоставяне или насилие. Подкрепата на близки и психотерапията са критични.

Какво да правим в трудни ситуации, как да намерим смисъл след сложен момент?

Има периоди, особено чувствителни към темата за списъла на живота. Често става въпрос за преходни моменти като юношество, криза на средната възраст, старостта. За периоди на отчаяние. Може някога да се чувстваме откъснати от самите себе си. Според един от най-задълбочените изследователи на въпроса за смисъла на съществуването - Виктор Франкъл "Отчаянието е страдание без смисъл".

Въпреки много сложния му живот, включващ и депортация в нацистки концентрационен лагер, той разработва направление в психотерапията - логотерапията. Вярва, че хората са мотивирани от нещо, което той нарича "воля за смисъл", за намиране на смисъл в живота.

Какъв е смисълът на живота според логотерапията на Виктор Франкъл?

Смисълът, според логотерапията на Виктор Франкъл, идва от визията и надеждата, че можем да се справим с трудностите.

Смисълът винаги може да се променя в различните етапи на живота. Логотерапията показва, че дори в концентрационен лагер хората оцеляват, ако имат визия и надежда, ако вярват, че от ситуацията може да се излезе. Надеждата е критична за оцеляването и възстановяването. Може дори да превърнем болката в мъдрост. Трудностите са възможност да излезем от зоната на комфорт и да слезем в дълбочината на душата си.

Какви са уроците от личния ви опит и психотерапията?

Бурите идват, за да разместят живота ни и да ни накарат да работим със себе си. Мирът идва от приемането, че сме част от безкрайния космос. Хората се променят не с времето, а се разкриват. Истинският път е в осъзнаването на себе си, в границите, в приемането на болката и свободата като търсене на истина.