Напишете дума/думи за търсене

Георги Белоречки: Магарето е голям човек

Снимка: Стоян Илиев (@braxis_solusar)

Книгата „От път и плът" включва стихове, писани в продължение на 15 години – от 2010 до 2025 г. Текстовете в нея са пъстра мозайка от моменти и спомени от родния Северозапад до Италия и Германия и маркират прехода от юношество към зряла мъжка възраст.

„Човек е най-човек като дете. После започва да се разваля." Репликата е на Валери Петров от филма „Йо-хо-хо". Георги Белоречки не e съвсем съгласен: „Човек се ражда, за да се развие... като макара", споделя той.

В „От път и плът" той разглежда именно стъпките, които ни водят напред: отделянето на индивида от родното, познатото, от тесния кръг на семейните взаимоотношения и вливането в широкия, непознат свят. И ако в началото темите са по-тясно свързани с детството, с плътта, то с всяка следваща страница момчето започва постепенно да нагазва в дълбоките води.

Първите години от живота си Георги Белоречки прекарва във Вършец, преди родителите му да се преместят в София. Като повечето деца, родени в зората на демокрацията, след края на учебния срок е „командирован" при баба и дядо. Върху тези ярки спомени от детството стъпва книгата отначало.

Когато започваме интервюто, той разказва с усмивка за първия път, в който минава по въжения мост над река Ботуня близо до село Стояново – реката изглеждала толкова огромна, сякаш е Дунав. „Нещата, които ни се струват необятни и необясними като дете, с времето се „сгъстяват", казва той.

По същия начин гледа и на поезията. Приема я като форма, която сгъстява смисъла в малко думи. Езикът е неминуемо свързан с родното място и Белоречки споделя, че в книгата си пробиват път и думи, характерни за Северозапада.

Илюстрации: Ива Токмакчиева от Компот колектив
Илюстрации: Ива Токмакчиева от Компот колектив

Освен тях, другото, което винаги носи в себе си, са картините от неговия край – западния дял на Стара Планина с връх Ком, Тодорини кукли, Врачанския Балкан. Независимо къде се намира, образът на Балкана винаги изниква пред очите му: „Това е и лайтмотивът на цялата книга: „От път и плът" разказва за изкуството да гледаш напред с извърната назад глава. Винаги съм носел тези картини и мелодията на езика в себе си. Северозападът е неделима част от мен", допълва той.

На корицата на изданието обаче не е изобразена гледка от Северозапада, а магаре. Защо? „Магаретата изчезнаха в последно време от пейзажа. А магарето е голям човек. Инатливо, своенравно, гласовито".

Илюстрации: Ива Токмакчиева от Компот колектив
Илюстрации: Ива Токмакчиева от Компот колектив

Илюстратор на изданието е Ива Токмакчиева от „Компот колектив", която улавя пътешестващия дух на стихосбирката и в двуминутна анимация. Белоречки разкрива, че са търсили конкретика в образите: „Целта ни беше, да използваме образи, познати на по-голямата част от читателите, а не толкова да създаваме измислен свят. Ето защо се появява и първата ни семейна кола: Шкода 105 L".

Илюстрации: Ива Токмакчиева от Компот колектив
Илюстрации: Ива Токмакчиева от Компот колектив

Но анимацията „запечатва" и фрагменти от живота на един човек, разкрачен между два свята – България и чужбина, вчера и днес.
Като човек, тръгнал от малкия град, Георги Белоречки вижда колко е важно да излезеш от средата, в която си роден. Това ти позволява да оцениш света и родното по-добре: „Никога не съм премълчавал откъде идвам. Колкото повече живея в чужбина, толкова повече откривам плюсовете на Северозапада и дори обмислям завръщане именно там", отбелязва той.

Той възприема миграцията като избор, а не като бягство: „Добре е да се отделиш от родното и да започнеш да се бориш сам, за да опознаеш себе си. Моето желание да следвам в Кьолн например беше съзнателен избор, не бягство."

И докато се намира, както сам казва, „разкрачен между два свята", между Германия и България, той е убеден, че „да живееш на кръстопът е голям плюс. Това те прави отворен към света. Българите носим топлина и спокойствие и трябва да имаме повече самочувствие." И все пак не може да си „разкрачен" дългосрочно: „В един момент трябва решиш къде оставаш", допълва той.

Освен поет, Георги Белоречки е и сценарист, но за него поезията и сценария имат коренно различни функции. Сценарият е текст, който умира в процеса на заснемане на филма. Поезията е жива. Общото помежду им е, че трябва да пишеш кратко, сбито и ясно.

В заключение ще кажем, че дебютната стихосбирка на Георги Белоречки е мост между два свята, между вчера и днес. И на моста, съвсем по нашенски, се е запънало едно магаре.

Премиерата на книгата е на 19 март от 19:30 часа в кино „Влайкова" в София. Информация за представянията в други градове може да намерите на фейсбук страницата му.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X