Автентична истина в наета реалност и Брендън Фрейзър със "Семейство под наем"

Да намериш заместник, който да поеме вината вместо теб или който да запълни лична празнота и липса, изглежда примамливо. Именно тази изкушаваща възможност са уловили предприемачи в Япония, чиито фирми предлагат подобни услуги. Така провинили се пред шефа или пред близките си, намират някой друг, който да "обере пешкира". 

Но има ли граница за това какви и до колко чужди грехове невинен човек може да приеме, дори и да му плащат за това. Този любопитен казус, разглежда филмът на Хираки "Семейство под наем".

Животът на главния герой Филип Вандърплоуг (Брендън Фрейзър) се върти около самотни вечери, в които наблюдава през прозореца на апартамента си съседските отношения, около проститутката, която чат-пат любезно го навестява, и около притъпените му надежди да сбъдне американската мечта за слава на японски терен.

Монотонното му всекидневие се преобръща, когато получава странно предложение за неясна роля, която той с неохота приема. Покрай нея е нает за служител във фирма, където актьори вършат "мръсната работа" вместо провинилите се или подреждат сложните им лични отношения, усукани от фамилни обременености.

В света на тази специфична индустрия ни потапя още Вернер Херцог през 2019 г. в „Семейна романтика ООД".

Но неговото изследване е по-сурово и автентично - с натуршчици, на границата с документализма. Херцог извежда темата за фалша и за отказа на съвременния човек да поемеме отговорност за собствените си решения. Хираши от своя страна представя по-захаросана версия по темата, която на места едва се спасява от мелодраматизма.

Едно е ясно: в свят, в който решението на почти всеки проблем е на клик разстояние, гузната съвест лесно се продава и прикрива зад аватари. И някъде тук се появява опасността до колко този аватар може да понесе чуждите проблеми без да ги приеме са свои.

Хираши, позната от сериала Beef, умело води наратива, извличайки максимума от актьорския спектър на Фрейзър. Покрай клиентите, за които се грижи, сред които позабравен японски артист, самотен геймър и майка, наела го да се представя за баща на дъщеря ѝ, неговият герой разгръща цяла палитра от променящи се нюанси като човечност, съзерцание и доверие, но и усет по неизбежния фалш.

Фрейзър е убедителен в лутанията на образа си между скептицизма и моралното съмнение, докато постепенно осъзнава колко лесно се размива границата между реалността и приетата роля. Ясно е изведена идеята, че актьорството пред камера или на сцена може да бъде изтощително, но да се играе роля в реалния живот означава  риск на собствените ценности.

Ако сравним двата филма, ясно се очертават различните режисьорски подходи. Херцог създава хибрид между документално и игрално кино, докато перспективата на Хикари е по-съзерцателна и поетична. В „Семейна романтика ООД" героят е дистанциран и суров, докато персонажът на Фрейзър натрупва богата емоционална палитра, допълнена и от изпълненията на Такехиро Хира, Мари Ямамото и Акира Емото.

И ако Херцог оставя отворен въпроса дали има значение нещо да е фалшиво, стига чувствата да са реални, то Хикари се фокусира върху сантименталното. Не задълбава в етичния конфликт. Вниманието е върху фигурата на чужденеца, изправен пред индустрия, възприемана като специфично японска. Може би странна за външния наблюдател, но нормализирана отвътре. Не задълбава във философската и етична дълбочина на Херцоговото изследване на съвременната патологичност.

И все пак и двата филма стигат до една тревожна територи, в която границата между автентично и инсценирано започва да губи значение. Отговорността се делегира, вината се прехвърля, емоцията се симулира и постепенно преставаме да различаваме кое е преживяно и кое е изпълнено по договор.

Но дали това е нещо неестествено, щом дори природата се оказа готова да приеме заместителя за достатъчен. Този казус едва ли щеше да има отговор, ако историята - отново е японска, не увлече целият свят. Маймунката Пънч припозна играчка за майчина фигура. Инстиктът предпочете утехата пред истината. 

Може би именно тук тълкуването на Херцог намира своята най-смущаваща валидност. А именно в момента, в който фалшът започне да функционира като реалност, емоциите зад него вече са автентични. Щом дори едно животно не приема болезнената липса, а избира заместителя, можем ли със сигурност да твърдим, че истината е по-силна от утехата, дори да е във формата на плюш.

"Семейство под наем" бе част от последното издание на Киномания, а от 27 февруари излиза по кината.