Появата на една от най-великите трагедии на всички времена, „Хамлет", претърпява интересно преосмисляне през болезнената загуба на единствения син на Уилям Шекспир. Смъртта на 11-годишното момче е основният фокус във филма на Клои Жао „Хамнет" - адаптация по романа на Маги О'Фарел.
Продукцията бързо се утвърди като фаворит на тазгодишните награди „Златен глобус", като сред отличията, които получи, са наградата за най-добър драматичен филм и за най-добра актриса за Джеси Бъкли в ролята на съпругата на Шекспир, Ан Хатауей.
Още в началото на филма ни се сервира важната информация, че „Хамлет" и „Хамнет" всъщност са били взаимозаменяеми имена в епохата на Елизабетинска Англия. Сюжетът тръгва от запознанството между младия Уил (Пол Мескал), който очевидно е недооценен учител по латински, и Ан, или Агнес, както я наричат близките ѝ.
Той (нетипично за великия поет) е леко нескопосан, неуверен, заекващ, докато се опитва неумело да изрази чувствата си. Тя е силната, сраснала се с природата и затова припозната от мнозина за вещица. Има опитомен ястреб за приятел и див дух, опърничав за укротяване.
Жао проследява тяхната любов, раждането на децата им. Картината е пасторална, приказна, почти идилична. Операторът Лукаш Зал („Студена война", „Ида") я редува с едновременно тревожни нюанси, предвещаващи неясна опасност, сякаш за да ни подскаже, че има нещо гнило.
Някъде там Шекспир пише началните стихове на „Ромео и Жулиета" като подобно на Капулети и Монтеки, семействата на Шекспир и Агнес по някаква причина не искат младите да бъдат заедно.
Носителката на „Оскар" за „Земя на номади" - Жао, прави свой прочит на творбите на Шекспир, който преплита препратки с личния му свят. Оставя ясно разпознаваеми нюанси и покрай силната връзка между две от децата му - близнаците Хамнет (Джакоби Джуп) и Джудит (Оливия Лайнс). Те са изразени през заиграването им да разменят самоличностите си - нещо характерно за изменчивата идентичност и на шекспировите персонажи. Агнес, от своя страна, приготвя отвари, подобно на Офелия от „Хамлет", която също събира цветя и билки, като израз на нейната чистота, непокътната от конфликтите, раздиращи двореца.
Режисьорката превръща гората в основен наблюдател на динамиката в отношенията на главните персонажи, въпреки че за разлика от "Макбет" или "Сън в лятна нощ", в "Хамлет" тя е по-скоро имплицитна и символична, в контекста на вътрешния конфликт и разрушителната сила на неразрешените емоции.
Появява се и като декор в знаменитата пиеса, поставена в театър „Глоуб". Гората е свързващия образ между двамата отдалечени, покрай личната си болка съпрузи на финала. Изкуството е нещото, което може да ги сближи в общото им нещастие. Сцената е трогателна и с преобразяването на Агнес - дивачката, която никога не е гледала театър, попада на постановка на известния си съпруг и следва постепенното ѝ опитомяване, помирение със самата нея.
Това, което не може да се отрече на Жао, е усета ѝ към мистичното. В цялото повествование атмосферата е богато нюансирана и очарователно завладяваща. Режисьорката избира да предаде майчината скръб от загубата. Може би това е естествено във времена, в които жените заемат все по-силни позиции в обществото. А също и с факта, че информацията за живота на Уилям Шекспир наистина е оскъдна.
Но от друга страна фигурата на автора на "Хамлет" в повечето време липсва. Мескал го превръща в уязвим симпатяга, който обаче не притежава интелекта и хумора на великия драматург. И макар филмът да е изключително вълнуващ и зареждащ със силни емоции, може да се озадачим беше ли това филм с Шекспир или не беше. Всъщност това е въпросът.
Коментари (0)
Вашият коментар