Не си разглезена. Просто е краят на февруари

Краят на февруари е онзи момент от годината, в който животът ти прилича на телефон с 9% батерия, а зарядното е в другата стая и ти е твърде далеч, за да станеш. Не защото си мързелива. А защото си в сезон, който психиката ни преживява като продължителен вторник.

Януари беше като амбициозен фитнес треньор с клипборд: „Нови цели! Нова ти!". Февруари започна прилично, но към края си се оказва онзи приятел, който стои на дивана, яде сухари и философства за смисъла на живота. И ти си до него.

Това не е личен провал. Това е предвидима човешка реакция.

Биологията не чете мотивационни цитати

Нека започнем от сухата, но освобождаваща истина. През зимата светлината е по-малко. Серотонинът - невротрансмитерът, който има пръст в настроението и мотивацията, естествено спада. Мелатонинът, който отговаря за съня, се задържа по-дълго. Организмът ни буквално е в режим „икономия".

Ние обаче настояваме да сме в режим „експанзия".

Добавете към това и културния натиск. Социалните мрежи в началото на годината са като Олимпиада по самодисциплина. Хора тичат в 6 сутринта. Медитират. Пият зелени неща, които изглеждат като наказание. До края на февруари обаче ентусиазмът естествено спада - само че никой не публикува снимка как лежи на дивана и се чуди къде му е изчезнала волята.

И ти започваш да мислиш, че проблемът е персонален.

Синдромът „къде са резултатите"

Краят на февруари е психологическа среда на промяната. Започнала си нещо – режим, нов проект, терапия, спорт, опит да бъдеш по-спокойна майка или по-организирана жена. Но още няма фойерверки.

Мозъкът обича бързата награда. Той е като нетърпеливо дете: „И сега какво получаваме?". Когато не получи видим резултат, започва да шепне: „Може би не ставаш".

Истината е по-прозаична и по-научна. Всяка промяна има плато. И това плато обикновено е точно тук – в края на втория месец. Там, където ентусиазмът е паднал, а новият навик още не е станал автоматичен.

Това не е знак да спреш. Това е знак, че си в средата.

Микроизчерпването, което не се вижда в кръвните изследвания

Има нещо специфично в този период – не си депресирана, но не си и сияйна. Не си болна, но си уморена. Не искаш да сменяш живота си, но и не ти се играе по стария сценарий.

Това е микроизчерпване.

То изглежда така:
Колегата ти задава нормален въпрос и ти се струва като изпит.
Детето те вика за трети път и усещаш как търпението ти се свива като вълнен пуловер в сушилня.
Партньорът дъвче шумно и изведнъж осъзнаваш, че любовта има лимит, когато става дума за звуци.

Външно нищо не се е случило. Вътрешно ресурсът е по-нисък.

Психиката ни е като банков акаунт. През зимата теглим повече – енергия за ставане в тъмно, за работа без достатъчно светлина, за справяне със студ и изолация. В края на февруари балансът става чувствителен. А ние продължаваме да харчим.

Защо точно сега ти се иска да смениш всичко

Интересен феномен е, че в края на зимата някои хора изпитват внезапен импулс за радикална промяна. Ново работно място. Край на връзка. Подстригване, което да изтрие миналото. Преместване в друга държава (понякога поне в друга стая).

Това не е лудост. Това е психиката, която търси усещане за контрол и свежест.

Когато външната среда е сива и еднообразна, мозъкът започва да фантазира за драматични жестове. Пролетта наближава и подсъзнателно искаме да я посрещнем „нови". Проблемът е, че понякога бъркаме сезонния импулс с дълбоко решение.

Затова краят на февруари не е най-добрият момент за големи житейски обрати. Той е по-подходящ за малки.

Как да преживееш края на зимата, без да си купуваш нова личност

Първо: временно намаляване на стандарта.
Не, това не е капитулация. Това е стратегия. Ако обикновено тренираш 5 пъти седмично, направи ги 3. Ако си планирала 10 задачи, изпълни 6. Мозъкът реагира много по-добре на усещането „успях", отколкото на „пак не стигнах".

Второ: светлина като лекарство, не като романтика.
20-30 минути на дневна светлина, дори да е студено, имат реален ефект върху настроението. Не е нужно да станеш алпинист. Достатъчно е да обиколиш квартала.

Трето: микроудоволствия без вина.
Топъл душ, книга, хубаво кафе, подреден шкаф, нова тетрадка. Малките, контролируеми удоволствия връщат усещането за стабилност. Психиката обича ритуали.

Четвърто: ревизия на вътрешния диалог.
Вместо „Какво ми става, защо съм такава", опитай „Тежък сезон е, нормално е да ми е по-трудно". Това не е сантименталност. Това е когнитивна хигиена.

Март няма да те спаси магически

Има едно романтично очакване, че с първия слънчев ден ще се събудим като героини от реклама за витамини. Реалността е по-скромна. Пролетта просто добавя външни ресурси – повече светлина, повече движение, повече хора навън.

Ако в края на февруари си била твърде строга към себе си, март ще те намери уморена. Ако си си дала малко пространство, март ще те намери готова.

Краят на февруари не е провал. Той е междинна станция. И междинните станции винаги изглеждат по-малко бляскави от дестинациите.

Но те са част от маршрута.

И ако днес ти се струва, че не си достатъчно мотивирана, продуктивна и „във форма" – вероятно си просто човек в края на зимата. А това, колкото и да не звучи героично, е напълно нормално състояние.

И времената на 9% батерия не означават, че телефонът е развален. Само че е време за зареждане.