Чували сте многобройни истории за това как в домове за стари хора, както и в хосписи с хора, които са в края на земния си път, запитани за смисъла на живота, никой от обитателите не е казал „Колата ми“, „Кариерата ми“, „Наградите ми“. Всеки е потърсил отговора в сърцето си. И докато успехите ни често си приличат – това да обичаме, да сме обичани, да даваме, да умеем да се наслаждаваме, да благодарим, да прощаваме, то грешките ни са доста по-лични. И все пак, ако трябва да обобщим за какво всеки от нас би съжалявал, може би тези често допускани грешки ще звучат така:
Мислим си, че има достатъчно време
Знаем клишето, че животът е прекалено кратък, но рядко мислим за това в ежедневието си. И постоянно отлагаме. Когато осъзнаем колко малко е времето ни тук, ще започнем да се наслаждаваме с пълни сърца на всеки ден, на всичко, дори на тривиалното.
Чакаме да дойде подходящият момент, за да бъдем щастливи
Чакаме да дойде петък, за да се зарадваме. Чакаме да дойде лято, за да се влюбим. Чакаме да съберем достатъчно пари, за да направим пътуване. И така времето си минава, а дните, в които чакаме, са безвъзвратно загубени.
Оставяме щастието ни да зависи от други хора
Обикновено зависим от половинката си. Ако пък нямаме такава, си казваме, че когато намерим любовта, тогава ще сме щастливи, тогава ще летим. И отново опираме до времето, което изтича през пръстите ни... А докато сме зависими от някого друг, никога не можем да бъдем истински щастливи.
Не прощаваме истински, от сърце
И си тътрим ранените сърца цял живот. Да се прощава, е трудно, но да не се прощава съсипва съдби.
Оставяме твърде дълго ненужни хора в живота си
Обикновено след 35 години всички се ориентираме кои са истински важните хора в живота ни и спираме да раздаваме емоция и приятелско сърце наляво и надясно. И е добре да правим редовно "детокс" не само на тялото и на душата, но и на отношенията ни с другите, защото в противен случай те се затлачват, а ние губим от възможността да се развиваме.
Мълчим, когато имаме нужда от помощ
Да сме герои, не е нужно никому. А хората обикновено обичат да помагат – усещането да си необходим носи много силно удовлетворение. Защо тогава да го спестяваме на тези около нас?!
Страдаме за миналото
Носталгията след определена възраст направо ни разяжда отвътре. Тя e една от основните причини да не можем да се насладим на настоящия момент и да бъдем изцяло в него. Дори не си даваме сметка, че нашето днес утре ще минало – минало, за което отново ще страдаме.
Страхуваме се от бъдещето
А това е другата причина да не можем да се насладим на настоящия момент. Понякога е най-добре да не мислим, а просто да се доверим на Вселената за нашия утрешен ден. Никой от нас няма контрол върху него, затова най-мъдро е да го оставим на неговото си време и просто да се надяваме, че ще донесе само добро.
Хабим време и емоции в много дребни неща
Ядосваме се ежедневно за глупости и когато един ден се обърнем назад, си даваме сметка, че постоянно сме били трескави, тревожни, недоволни. А дори не помним защо. Дребните детайли бързо избледняват.
Не смеем да направим промяна
Всеки се страхува от промяната, всеки обича зоната си на комфорт. Но няма как да видим нещо по-добро, ако не променим детайл от живота си. Особено важно е да практикуваме излизане от зоната на комфорт с напредване на възрастта, когато това е и най-трудно.
Не се учим от децата си
Децата са най-мъдрите ни учители, но обикновено ние сме твърде ангажирани да учим тях и да си мислим, че трябва да ги контролираме.
Приемаме твърде лично всичко
И плачем, и се тръшкаме, и страдаме, и губим време да сме щастливи. Нали знаете – никой не е толкова лош, просто някои са по-нещастни от други и затова си позволяват да раняват. Когато приемете факта, че твърде малко неща са лични, ще живеете по-мъдро, по-спокойно и по-дълго!
Коментари (0)
Вашият коментар